Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ЕК каза приемаме ли еврото след оставката на кабинета “Желязков”… Вижте повече 👇👇 👇
  • Без категория

ЕК каза приемаме ли еврото след оставката на кабинета “Желязков”… Вижте повече 👇👇 👇

Иван Димитров Пешев декември 14, 2025
Screenshot_5

т Европейската комисия (ЕК) отговориха на въпрос какво следва след оставката на кабинета “Желязков” по процеса за присъединяване към еврозоната.

“На 8 юли 2025 г. Съветът реши България да стане 21-вия член на еврозоната. Последните политически събития не възпрепятстват България да приеме еврото като официална валута на 1 януари 2026 г”, се посочва в отговора, даден пред bTV.

Службите на Европейската комисия продължават да работят с българските власти по практическата подготовка за преминаването към еврото в съответствие с националния план и график.

Единодушно с 227 гласа „за“ Народното събрание прие оставката на правителството, подадена вчера (11 декември) от премиера Росен Желязков. Точката беше добавена допълнително в дневния ред след изричната заръка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. До оставката се стигна след поредните многохилядни протести в София, Пловдив, Варна, Бургас и десетки други градове в целия свят срещу правителството и модела „Борисов-Пеевски“.

След гласуването в парламента правителството ще продължи да работи в оставка до назначаване на служебен кабинет от президента. След последните промени в Конституцията възможностите за избор за служебен министър-председател бяха силно ограничени. Сега държавният глава има списък, т.нар. домова книга, т.е. определени длъжности, от които трябва да бъде посочен служебният премиер. Сред тях са председателят на парламента, омбудсманът, шефът на Сметната палата и др. Още: С кого след оставката на кабинета: Денков каза за ГЕРБ, Пеевски и Радев

Има възможност за търсене на ново мнозинство, но със сегашното разпределение на политическите сили, такова е почти невъзможно.

Дебатът
Първи говори Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“. Той определи вота като ключов политически момент за сезона и посочи, че кабинетът е паднал под натиска на десетки хиляди протестиращи в цялата страна. Според него бюджетът е бил само поводът и „капката, която е преляла чашата“, докато истинската причина е дълбоката политическа криза, породена от нелегитимно управление, корупционни зависимости и употреба на институциите за политическа разправа. Още: След оставката на кабинета: Какво ще се случи с Бюджет 2026

Божанов припомни и неуспешния опит за приемане на декларацията за санитарен кордон около санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. По думите му именно обслужването на този модел е ескалирало в последните месеци и е изострило общественото напрежение.

Той подчерта, че отговорността за бюджета и неговото удължаване е изцяло на правителството, защото по Конституция само Министерският съвет може да внася законопроекти, свързани с бюджета. Божанов отхвърли твърденията, че протестите произтичат от антиевропейски настроения или дезинформация, като ги определи като естествено изражение на недоволството срещу „владяната държава“. Той настоя процесът на изолация на Делян Пеевски, започнал на площада, да бъде завършен с реални институционални действия.

След него думата взе Тома Биков от ГЕРБ. Той призна за грешка отказа опозицията да получи председателски места в комисиите: „Грешка беше, че не дадохме председателски места в комисиите и на опозицията“. Биков заяви, че при удължен бюджет не може да бъде приет нов, като допълни: „При удължен бюджет няма как да има нов бюджет. Оттук нататък по бюджетните въпроси легитимност имат да говорят господин Асен Василев и господин Румен Радев – това сочи политическата логика“. Още: След оставката: Какви са вариантите на президента за служебен премиер?

Той подчерта, че ГЕРБ не са се стремили към властта на всяка цена: „Никога не сме искали да управляваме напук на ситуацията и на тенденциите. За нас властта не е самоцел“. Според него протестите са били пъстри по теми и участници и не са организирани от конкретна партия. Биков заяви, че в подобна среда управленските намерения на мнозинството са ставали невъзможни и участието им във властта би било по-скоро вредно, отколкото полезно.

След това думата взе председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. Той определи модела на управление, срещу който са се надигнали протестите, като вреден за страната: „Беше вредно за България. И мисля, че не само аз, а и всички български граждани с облекчение ще го изпратим в историята“. Той подчерта, че протестите не са били в подкрепа на определена политическа сила, а срещу конкретен управленски модел.

Василев заяви, че този модел се характеризира с непрозрачност, липса на политическа отговорност и злоупотреба с държавни ресурси. Той даде пример с „двама обикновени депутати“, които се ползват с охрана от НСО и МВР, струваща над 2 милиона лева годишно за всеки. Той коментира и състоянието на съдебната система, като посочи, че страната разполага с нелегитимен главен прокурор и ВСС, който не изпълнява закона.

Председателят на ПП изброи и случаи на натиск върху бизнес и граждани – проверки от множество институции, медийни атаки, политически наказания на населени места и репресии срещу хора, осмелили се да изразят свободно мнение. Още: Борисов: Настоях за тази оставка, за да не ни заличат (ВИДЕО)

Василев напомни, че властта се упражнява по Конституция: „Докато българските граждани не се произнесат и не дадат властта, властта по Конституция се упражнява от правителството, а след това от служебния кабинет. Никой няма право да си я присвоява“. Той завърши с думите: „До тогава отговорността е ваша“.

Continue Reading

Previous: Няколко дни съпругът ми не ми позволяваше да отварям багажника на колата – когато най-накрая го направих късно през нощта, едва не извиках.
Next: Гръм! „Като две капки вода“ се завръща в ефир, но този път в предаването влизат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.