Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица
  • Новини

Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfbdfbgdfnffghnnnnn.png

Елвира Георгиева показа в национален ефир в какъв палат за милиони живее със съпруга си – пластичният хирург Николай Георгиев.

Зрителите останаха шокирани от лукса, който лъха от имението на естрадната легенда. Елвира посрещна Деси Банова в огромен зелен двор, а самата къща вътре прилича на дворец.

 

Разбира се, за някои обзавеждането е твърде кичозно и твърдят, че не биха се чувствали добре в такава обстановка.

Но пък на всички ни прави впечатление скъпото обзавеждане, дори и да не е по нашия вкус.

„В този дом има вплетена много хубава енергия, защото е правен с много любов. Затова се казва „Casa Amore“.(Къщата на любовта – б.а.).  Преди години бях в Хисаря и докато медитирах нахлу това чувство, че след време ще имаме дом, който да го нарека така и да има три ангела на герба“, обяснява Елвира.

„След като реших да спра да пея и го оповестих пред света, аз се затворих и започнах да работя много върху себе си. Бившитя ми мъж се занимаваше с духовното и ме запали. Отдадох се изцяло на това да медитирам, да чета такава литература и да правят различни техники.

Имах едни 5-6 години на усамотение и изолация. Но в един моемнт разбрах вътрешно, че съм изпаднала в другата крайност. От светския живот, който ми беше дошъл до гуша – до изолация. Ние идваме на Земята, за да намерим хармонията и баланса. Но това е много трудно и малко хора по света са го постигнали“, допълва тя.

„Тази къща се превърна в сцена на живота. Сблъсках се с много хора, които идваха да работят по нея. Благодарение на тях видях своето отражение. Трудно ми беше да разбирам от някои неща, за които твърдях, че не са женска работа, но така бях поставена от съпруга ми, който също не разбира, и беше редно и аз да поема част от тежестта в семейството“, говори Елвира така, сякаш й тежи този живот на богата съпруга.

По отношение на бившия си съпруг и това, че е запазила добри отношения и сегашният й мъж е приятел с него, тя казва: „И тримата направихме компромиси, за да се случат нещата. Не исках да нараня никого. Исках Влади да продължи да бъде част от моя живот. Ники и Влади се харесаха. Никой не искаше да наранява никого и всъщност станаха много близки. тримата доста дълги години бяхме заедно. Исках ние да се разбираме и го постигнахме. После той си намери половинка и нещата се балансираха.  /show.blitz.bg

Continue Reading

Previous: Голям проблем с лекарствата и нокаут за аптеките обяви Виктор Николаев
Next: Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.