Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емигрант от Чикаго дари 1 000 000 лева на родното си село в Родопите
  • Новини

Емигрант от Чикаго дари 1 000 000 лева на родното си село в Родопите

Иван Димитров Пешев март 11, 2024
sdfbvfdsgbgfnghnhgnhg.png

46-годишният родопчанин Васил Байрактаров, който от 22 години живее и работи в Чикаго, дари над 1 милион лева за изграждането на парк за спорт, отдих и туризъм в родното си село Црънча, което е на 18 километра южно от град Доспат и на 30 километра югоизточно от град Гоце Делчев.

То попада в историко-географската област Чеч. Новата придобивка за близо 600-те жители бе тържествено открита на събора на селото на 17 юни, съобщиха от Община Доспат.

Паркът е изграден върху собствен имот на Васил Байрактаров и се простира върху площ от 6 декара. Намира се на около 400 метра от края на Црънча по посока Скалето.

В него има мини футболно игрище с изкуствена трева, стадион за тенис и волейбол, който също с изкуствено покритие, многофункционална сцена с обща площ от 30 квадратни метра, детска площадка, барбекю с лятна и зимна част. Има и построена чешма с четири чучури. Равномерно на различни места в парка са монтирани 32 пейки. Изграден е и самостоятелен санитарен възел. Правят впечатление зелените площи и още други площадки оформени с цветен трошен камък, а подходите са направени с паваж.

„Васил реши да направи и остави нещо трайно в родното си село. Идеята се роди преди около година“, каза кметът на Црънча Недко Хаджиев.

На изток покрай скалните забележителности на селото минава друг път, прокаран от емигранта, който води към старото шосе за благоевградското село Ваклиново. От парка се разкрива живописна гледка към каньона на реката, планините в Северна Гърция и Югозападна България.

Той може да се ползва денонощно, тъй като са поставени 64 лампи. Дори учениците ще могат да провеждат част от игрите си в учебните програми тук. Училището в Црънча е защитено и в него учат 28 деца, но няма такава добра база, добави Хаджиев.

46-годишният Васил Байрактаров е роден, израснал е и е учил в селото, като дори по постоянен адрес все още се води жител на родопското село. Паркът е направен в памет на баща му Рамиз, починал преди 2 години. Затова и на изградената в него чешма има плоча със снимката му, както и с образа на съпругата му Емине.

Преди 22 години синът им, който завършил езикова гимназия, а след това учил в УНСС, заминал за САЩ. Васил се установил в Чикаго, като първоначално бил шофьор на камион. След това започнал да купува собствени камиони, докато успял да придобие голям автопарк със стотици ТИР-ове. Освен бизнес в транспорта и логистиката Байрактаров развива успешно интересите си и в областта на недвижимите имоти.

„Пари има много по света, но те отиват винаги в големите центрове. Така е и в България. В райони като родния ми Чеч не се инвестира. Здравеопазването е далече, на минимум час и половина път. Затова и средната продължителност на живот е ниска. Хората там са искрени и отрудени, исках да ги зарадвам“, казва 46-годишният мъж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В следващите 24 часа предупреждение за половин България от НИМХ
Next: Гагарин търсил контакт с Ванга два пъти заради НЛО?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.