Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ердоган заби най-унизителния шамар на Путин, това може да преобърне хода на конфликта!
  • Новини

Ердоган заби най-унизителния шамар на Путин, това може да преобърне хода на конфликта!

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
erdigaoganemt.jpg

Интересен щрих беляза вчерашните разговори в Техеран на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с руския лидер Владимир Путин:

президентът на Турция остави Путин да чака близо минута, преди да пристигне на срещата. Това постави руския му колега в непривичната роля на чакащ, при положение, че подобни политически тактики обичайно са запазена марка на самия Путин, предаде БТА.

Действията на Ердоган предизвикаха серия тълкувания в конвенционалните и социалните медии – някои предположиха, че това е отмъщение на турския лидер заради подобно отношение към него в Кремъл преди две години, а други видяха в него свидетелство за голямата промяна, настъпила след руската инвазия в Украйна.

Дали пък изоставяйки руския президент в неловка самота пред камерите, Ердоган не е целял да открои позицията, в която неведнъж е казвал, че е поставена собствената му страна – изоставена сама да се справя със заплахите от съседна Сирия?

През март 2020 г. по време на друга среща в Москва на Путин и Ердоган за Сирия руският лидер накара турския гост да чака почти две минути, преди да се яви за разговора, в разрез с дипломатическите практики.

Мнозина тогава се опитаха да разгадаят посланието, което руският лидер е искал да предаде на колегата си от Турция с това отношение, но имаше и такива, които омаловажиха случая, като обясниха, че Путин закъснява за почти всички срещи, а рекорд държи разговор с Меркел, за който руснакът закъснял цели четири часа.

Срещата Ердоган-Путин преди две години бе ознаменувана със споразумение за прекратяване на огъня в сирийската провинция Идлиб, където нарастване на насилието доведе до прогонването на хиляди хора от домовете им и изправи Москва и Анкара пред пряка конфронтация. Не е ясно какви ще са резултатите от вчерашната среща в Техеран, проведена на фона на планове на Турция за нова военна операция срещу кюрдските бойци в Северна Сирия, която, както изглежда, не среща одобрението на главните играчи в региона.

Именно борбата с терористите в Сирия беше акцентът, който турският президент Реджеп Тайип Ердоган се постара да постави по време на вчерашните си разговори в Техеран с президентите на Русия и Иран.

Проправителственият в. „Сабах“ отбелязва, че Ердоган е изпратил много ясно послание на тристранната среща в Техеран:

„Ще ликвидираме огнищата на злото от Сирия“.

Той е подчертал, че Тал Рифат и Манбидж са се превърнали в леговище на терористи и „е дошло времето“ тези градове да бъдат прочистени от кюрдските сили, под чийто контрол се намират.

Изказването на Ердоган бе направено в момент, когато Турция подготвя нова трансгранична операция в Сирия. Турският президент подчерта, че очаква от Руската федерация и Иран да подкрепят страната му в тази борба.

Трябва да бъде ясно разбрано, че няма място в бъдещето на нашия регион за сепаратистки терористични организации, подчерта Ердоган.

На срещата в Техеран вчера, част от т.нар. Астанински формат, тримата президенти излязоха с обща декларация, в която обещават да продължат сътрудничеството си за „елиминиране на терористите в Сирия“. Въпреки декларацията обаче, изглежда както Русия, така и Иран не са благоразположени към плановете за нова турска военна офанзива.

В разговор с Ердоган преди тристранния разговор в Техеран иранският върховен водач аятолах Али Хаменей предупреди, че евентуална военна операция ще навреди на Турция и региона и ще бъде от полза за „терористите“, които Ердоган се зарича да изкорени.

Русия също сигнализира за неодобрение – посланикът на Москва в Сирия Александър Лаврентиев каза, че руското правителство се опитва да убеди Турция „да не използва сила, за да разреши висящите проблеми, а да се опита да намери решение чрез преговори и диалог“, напомня сайтът Ал Монитор.

„Гардиън“ коментира, че срещата в Техеран е била белязана от сблъсък на Путин с Турция по въпроса за Сирия, а „атмосферата на сърдечен консенсус“, демонстрирана от Русия и Иран, не била споделена от Ердоган що се отнася до амбициите му за намеса в Северна Сирия.

Още в началото на разговорите в тристранен формат турският лидер се постара да легитимира предприемането на евентуални едностранни военни действия от Турция в съседна Сирия, като заяви, че е невъзможно да се очаква Анкара да седи със скръстени ръце пред проблема.

Турският президент предупреди още през май, че турските военни съвсем скоро ще предприемат нова военна операция в Северна Сирия, чиято цел ще бъде елиминиране на терористичните заплахи, произтичащи от южната граница на страната. Някои експерти обясниха забавянето в осъществяването на плановете именно със стремежа на Анкара да отстрани разногласията си с Русия.

Дали Ердоган е успял да получи вчера зелена светлина за плановете си в Сирия от Иран и Москва няма как да знаем. Изявленията на турския лидер в Техеран обаче показват, че той съвсем не се е отказал от намеренията „внезапно някоя нощ“ да изпрати турската армия в Сирия, както предупреди неведнъж досега.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съвсем скоро за тези изстрадали от кризата българи ще дойдат сериозни пари от държавата в банковите сметки
Next: Д-р Огнян Пелов: Яжте мазнини и ще отслабнете, мои пациентки го направиха, свалиха по 25 кг за 7-8 месеца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.