Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ернестина трепери за живота на Слабаков
  • Новини

Ернестина трепери за живота на Слабаков

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
ererenrnentnst.jpg

 

Ернестина Шинова трепери за живота на своя любим Андрей Слабаков.
Евродепутатът тръгна безстрашно към военните действия в Украйна, за да подаде ръка на нуждаещи се. Макар да осъзнава, че каузата е благородна и Слабаков да иска да помогне с всички сили на хората там, Ернестина не може да скрие притеснението си.

Докато мъжът й е на път, актрисата не спира да се моли да се прибере жив и здрав при нея.

„Споделих пост в социалните мрежи, за да привлека една добра енергия върху цялото нещо. Бях много притеснена, все пак отива там, където всички знаем какво се случва“, сподели пред „България Днес“ актрисата.
Преди няколко седмици хора от Болград, неофициална столица на бесарабските българи в Украйна, се свързват с артистичното семейство. Оказва се, че градът е останал без всякакви медицински материали и лекарства. На ръба на силите си, местните молят за помощ.

„Андрей успя да закупи антибиотици, системи, лекарства, спринцовки. Конвоира лично до там пратката, защото съществуваше възможност да бъде отклонена за другаде. Закара нещата лично до Болград, за да могат хората там да се лекуват, защото, както знаете, си има грипове, има си Омикрон и всякакви проблеми“, допълва екранната д-р Стаменова.

 

Освен медицински материали Слабаков успява да събере и дарения от храна, сред които разнообразни консерви и истинско българско сирене. Натоварва всичко на бус и тръгва на опасна мисия. Националната служба за охрана у нас, посланици от Молдова и Украйна му помагат да си подсигури коридор.
„Военните събитие са извън окръга на Болград, но има доста хора там, които са притеснени. Очакват българска помощ и българско влияние. Въздушни атаки не е имало, имало е само сигнал за тревога. Щастлива съм, че Андрей и неговите хора се справиха и се прибраха невредими у дома“, вълнува се Шинова.

 

Все още стои проблемът с намирането на инсулин. Актрисата е категорична, че ще направят всичко по силите си, за да подсигурят такъв на болните от диабет украинци. Двамата с Андрей обмислят да търсят варианти дори извън България. Ернестина е сигурна, че това няма да е последното пътуване на съпруга й до Украйна. Щом успеят да набавят необходимите провизии, Слабаков отново ще тръгне на път.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няколко трупа, множество ранени и вой на сирени. Трагедия почерни България тази сутрин
Next: Ива Митева изригна срещу ПП: Не е честно хората, дошли от чужбина, да ни управляват

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.