Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ернестина трепери за живота на Слабаков
  • Новини

Ернестина трепери за живота на Слабаков

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
ererenrnentnst.jpg

 

Ернестина Шинова трепери за живота на своя любим Андрей Слабаков.
Евродепутатът тръгна безстрашно към военните действия в Украйна, за да подаде ръка на нуждаещи се. Макар да осъзнава, че каузата е благородна и Слабаков да иска да помогне с всички сили на хората там, Ернестина не може да скрие притеснението си.

Докато мъжът й е на път, актрисата не спира да се моли да се прибере жив и здрав при нея.

„Споделих пост в социалните мрежи, за да привлека една добра енергия върху цялото нещо. Бях много притеснена, все пак отива там, където всички знаем какво се случва“, сподели пред „България Днес“ актрисата.
Преди няколко седмици хора от Болград, неофициална столица на бесарабските българи в Украйна, се свързват с артистичното семейство. Оказва се, че градът е останал без всякакви медицински материали и лекарства. На ръба на силите си, местните молят за помощ.

„Андрей успя да закупи антибиотици, системи, лекарства, спринцовки. Конвоира лично до там пратката, защото съществуваше възможност да бъде отклонена за другаде. Закара нещата лично до Болград, за да могат хората там да се лекуват, защото, както знаете, си има грипове, има си Омикрон и всякакви проблеми“, допълва екранната д-р Стаменова.

 

Освен медицински материали Слабаков успява да събере и дарения от храна, сред които разнообразни консерви и истинско българско сирене. Натоварва всичко на бус и тръгва на опасна мисия. Националната служба за охрана у нас, посланици от Молдова и Украйна му помагат да си подсигури коридор.
„Военните събитие са извън окръга на Болград, но има доста хора там, които са притеснени. Очакват българска помощ и българско влияние. Въздушни атаки не е имало, имало е само сигнал за тревога. Щастлива съм, че Андрей и неговите хора се справиха и се прибраха невредими у дома“, вълнува се Шинова.

 

Все още стои проблемът с намирането на инсулин. Актрисата е категорична, че ще направят всичко по силите си, за да подсигурят такъв на болните от диабет украинци. Двамата с Андрей обмислят да търсят варианти дори извън България. Ернестина е сигурна, че това няма да е последното пътуване на съпруга й до Украйна. Щом успеят да набавят необходимите провизии, Слабаков отново ще тръгне на път.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няколко трупа, множество ранени и вой на сирени. Трагедия почерни България тази сутрин
Next: Ива Митева изригна срещу ПП: Не е честно хората, дошли от чужбина, да ни управляват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.