Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ескалация! Има ли риск от война между НАТО и Русия?
  • Новини

Ескалация! Има ли риск от война между НАТО и Русия?

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
rusnantaotoat.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Страните членки на НАТО не виждат рискове за своите територии от страна на Русия. Това заяви вчера във Вашингтон зам.-генералният секретар на алианса Мирча Джоана, информира руският в. „Известия“.

„Не виждаме Русия да има днес военни възможности да извърши нещо враждебно срещу НАТО. Виждаме един вид благоразумие от страна на руските сили пред лицето на масираното увеличаване на силите на НАТО по източния фланг“, каза Джоана на брифинг.

Той добави, че военният потенциал на Руската федерация щял да бъде отслабен за известно време.

По-рано вчера външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че Москва не желае война в Европа, но именно страните от Запада непрекъснато заявяват, че Русия трябва да бъде победена, напомня вестникът. „По думите му, приключването на руската спецоперация с цел защита на жителите на Донбас (агресията на Москва в Украйна, б. р.) ще спре опитите на Запада да подкопава международното право“, допълва „Известия“.

На 8 май лидерите на страните от Г-7 заявиха, че смятат „да не допуснат победа на Русия в Украйна“. Според цитиран в текста коментар на Вячеслав Володин, председателя на Държавната дума, по този начин държавните глави на членките на „Голямата седморка“ (Г-7) са признали успехите на руските въоръжени сили в бойните им действия срещу Киев.

Русия не желае засега да влиза във военен сблъсък със Северноатлантическия съюз. Така смята министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, пише „Комсомолская правда“, цитирана от БТА.

„Гледната ми точка е, че Русия не иска да се сражава с НАТО и нейните сили от 1,9 милиона войници“, заяви шефът на Пентагона на изслушвания в Камарата на представителите от Конгреса на САЩ.

НАТО притежава най-модерни военни средства – авиация, кораби и сухопътна техника. В случай на сблъсък с Русия може да се стигне до ескалация, „каквато никой не иска да види“, добави той.

Според Остин евентуално нападение на Русия срещу някоя членка на алианса коренно би променило ситуацията в света. НАТО би отвърнала колективно на подобна стъпка, каза военният министър на САЩ, цитиран в „Комсомолская правда“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: КОШМАР: Вдигнаха два родни МиГ-29 заради извънредна ситуация в небето
Next: Огромна трагедия! 16-г софиянче на тротинетка влезе в насрещното и настана кървава баня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.