Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Естествено лекарство от Библията цери и до днес – няма болест, която да му се опре
  • Новини

Естествено лекарство от Библията цери и до днес – няма болест, която да му се опре

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
hytjjfytjuuyuy.png

Всички знаем, че маслините, както и зехтинът, са здравословни, затова са намерили своето достойно място в много препарати за лечение на болести в природната медицина, но и като добавка към много вкусни ястия.

Всички знаем това, но малцина знаят, че младите листа на маслината също са лечебни и са много успешни при лечение на пневмония, гонорея, туберкулоза, грип, менингит, херпес, хепатит В и много други заболявания, благодарение на най-важната съставка, която съдържат, а именно Олеуропеин.

Също така, благодарение на антипаразитните, антибактериални и противогъбични свойства на Олеуропеина, маслиновите листа се използват след операции срещу различни инфекции, гъбички и бактерии.

Обикновеният чай от маслинови листа е лек срещу пневмония, гонорея, туберкулоза, грип, менингит, хепатит В, херпес, синдром на хроничната умора, атеросклероза, ботулизъм, малария, стомашни язви, дифтерия и дифтерия, инфекции.

чай маслинови листа

Чаят от маслинови листа не само ще ви помогне в борбата с тези заболявания, но и ще укрепи имунната ви система и ще ви осигури допълнителна енергия.

Този чай трябва да се консумира след химиотерапия или когато сте под стрес и искате да се отпуснете. Ако имате маслиново дърво в градината си, съберете листата, изсушете ги и след това ги съхранявайте в стъклен буркан до употреба.

Съхранявайте на хладно и тъмно място.

сушени листа маслина

Когато искате да приготвите чай, ще ви трябват петнадесет до двадесет листа маслини, които ще залеете с 200-300 мл вряща вода. Оставете водата да заври, добавете листата и варете още 2 до 3 минути.

Оставете листата да престоят още 10 минути, след което прецедете. Не оставяйте листата да стоят по-дълго! Този чай може да се пие топъл или студен, подсладен с малко мед, лимон или нищо.

Пийте го всеки ден, за да се чувствате по-добре при различни заболявания. Чаят се препоръчва да се пие добре и превантивно. Има сладък вкус. Чаените листа се събират най-добре през пролетта, когато са млади.

Измийте и изсушете на въздух и съхранявайте затворено в стъклен буркан. Той е изключително полезен за целия организъм и цялостното здраве, затова билкарите искрено го препоръчват.

Тъй като е пълен с естествени вещества, чаят от маслинови листа няма странични ефекти, така че можете да го използвате спокойно без ограничения. Според най-новите изследвания чаят от маслинови листа има повече антиоксиданти от зеления чай, за който се казва, че е един от най-добрите.

маслинов чай

Историята на това растение отива далеч в миналото, а самата маслина е дърво, което може да живее до 3000 години! Маслиновите листа са били използвани и от древните египтяни, а в Библията маслината се споменава повече от 1000 пъти.
маслинови дървета

Съединенията в листата на маслината укрепват имунитета, повишават енергията на организма, имат антивирусно, противопаразитно, антибактериално и противогъбично действие, намаляват или дори напълно премахват много здравословни проблеми, понижават кръвното налягане, концентрацията на кръвна захар и нивата на лошия холестерол (LDL).

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще се затрием и без война! Днес на АМ Тракия към морето е ад
Next: Касова бележка за баничка от 350 лева в Китен бие пържолите по 500 лева

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.