Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЕС притисна Турция до стената, иска да прекрати…
  • Новини

ЕС притисна Турция до стената, иска да прекрати…

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
agsdfogksfdkhgfhgfhgf.png

Турция трябва да прекрати заобикалянето на санкциите срещу Русия, да се ангажира с преговорите за Кипър в рамките на ООН и да се въздържа от незаконни сондажи в Източното Средиземноморие и от всички дейности, които не зачитат суверенитета на страните членки на ЕС.

Това се казва в представения специален доклад за отношенията между ЕС и Турция и условията за сближаване на двете страни. Той бе оповестен от върховния представител за външната политика Жозеп Борел и еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей.

Ако Турция спази тези изисквания, от Брюксел препоръчват възстановяване на двустранните диалози на високо ниво, които бяха спрени през 2019 г. Те засягат сферите на икономиката, енергетиката и транспорта.

 

Ще бъдат подновени срещите на Съвета за асоцииране, както и диалогът на високо равнище на ниво министри. Турският министър на външните работи също така ще бъде канен на неформални срещи с колегите си от ЕС във формат „Гимних“. Европа препоръчва и преговори за модернизирането на двустранния митнически съюз.

На страните членки на Съюза се препоръчва приоритетно да разгледат възможността за улесняване на подаването на молби за визи на турски граждани от определени категории – бизнесмени, студенти, граждани на страната, членове, чиито семейства са в ЕС.

В отговор Турция трябва на първо място да приложи ефективни мерки за спиране на реекспорта на стоки, които се използват за бойни действия.

Въпреки че е кандидат-член на ЕС и е в митнически съюз с него, Турция избра да не се присъедини към наложените санкции срещу Русия. Анкара много малко се съобразява с Общата политика за сигурност и отбрана на Европа.

Финансовите потоци от Турция към Русия и обратно нарастват. Няколко турски банки продължават да извършват търговски плащания, се казва в доклада.

Има достатъчно доказателства, че турската територия се използва за отклоняване на санкционирани стоки към Русия, най-вече за военни цели. Износът им от Турция към Русия се е увеличил значително в периода януари-септември 2023 г. в сравнение с времето преди войната, се казва още в документа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат в Игри на волята, народът си хареса Мартин за краен победител
Next: Проф.Мермерски: Ако една жена иска да е здрава, трябва да яде това всеки ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.