Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето в какъв лукс живее милионерката Гошка! Сестра й разкри къде е в момента
  • Новини

Ето в какъв лукс живее милионерката Гошка! Сестра й разкри къде е в момента

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
gdsgdfivsdfkbkgfb.png

Леля Гошка вцепени всички с лукса, в който заживя!Леля Гошка ще прекара на Канарските острови. Леля Гошка, която спечели 68 милиона евро от испанската лотария, ще празнува с цялата рода на екзотичната дестинация.Добилата известност поради огромния си късмет нашенка живееше и работеше в Испания.

С цялото си семейство.

Но един ден късметът й се усмихна и тя за една нощ се превърна в милионерка. И то не каква да е, ами от голям ранг.

 

След като пусна фиш за малка сума, тя спечели огромния джакпот. И оттогава животът й се преобърна на хиляди градуса.

След като уцели голямата печалба, леля Гошка и нейната фамилия не посмя да се върне в родния си град Искър. И се скри от медии и папараци.

Но наскоро изплува на светло. И то благодарение на сестра си Ангелинка. Тя се завърна за кратко в България от Испания и разкри какво ще прави леля Гошка.

Тя ще отпътува за Канарските острови во главе с цялата фамилия. Тя обаче няма да купонясва сама. Разбира се, с нея ще са също мъжа й Марин,синовете Георги и Веско.

Както и внучката Гергана. Но тя е поканила на екскурзия и на празненството двете си сестри, с техните съпрузи. Както и племенниците си и всичките си внуци.

Стана ясно, че леля Гошка изобщо нее стисната. Поне що се отнася до собствената й рода. Тя моментално изпратила пари на майка си. за да ремонтира къщата си в родния им град.

И баба Денка не чакала втора покана. Първото нещо, което си поръчала била разкошна дограма.

„Майки много, но всяка не ражда милионерка като Гошка”, не спирала да се хвали сънародницата ни.

Макари да е богата, леля Гошка не излизала от испанското градче, което живее. В момента тя и семейството й са в селцето Кинтенар дел рей.

Богата фамилия се охранява от специална охрана. Тя им е назначена от испанската лотария, за да ги пази от посегателства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази седмица е Задушница: Това са всички задължителни ритуали, които трябва да спазим
Next: Цената на патриотичното кюфте на Шипка удари рекорд

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.