Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето в кои дни НИКОГА не се ходи на гробищата! Още неписани правила, които може да не знаете
  • Новини

Ето в кои дни НИКОГА не се ходи на гробищата! Още неписани правила, които може да не знаете

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfbsfdbfdbnfhgnhgnhg.png

Повечето от нас посещават гробовете на близките си на приетите за това дни (Задушници), но и когато почувстват вътрешна нужда да поговорят с напусналите ги любими хора. Дали обаче знаете, че съществуват неписани правила за това кога в никакъв случай не трябва да се ходи на гробища?

От край време се знае, че на гробище не се ходи след залез слънце. Освен това в понеделник не се ходи на гробища, защото тогава мъртвите си оправят къщите и да не ги безпокоят.

Според църквата е добре да се въздържате и в тези дни – всички недели, дните на Дванадесетте велики празници, Великден и Страстната седмица. Разбира се, това не е строга възбрана, която не трябва да се нарушава. Сами решавате дали да ходите.

Когато ходите на гробища, в никакъв случай не бъдете с празни ръце. Носете нещо за раздаване, нещо за пийване, цветя или друго, което на покойника му е харесвало.

Преди да напуснете гробището, извадете няколко монети от джоба си и ги хвърлете върху гроба. Дори нещо да е изпаднало от вас, по-добре го оставете, вместо да го вдигате и да го прибирате.

Счита се, че бременните и децата не трябва да посещават гробовете. Възрастните хора описват, че е допустимо душите на мъртвите да вземат със себе си душата на бебето.

Счита се за неприятен знак, в случай че се препънете в гробище. Още по-катастрофално е, в случай че паднете. Много внимавайте къде стъпвате и избягвайте да ходите, когато на открито се смрачава.

Когато си тръгнете от това място, не забравяйте да почистите обувките си усърдно, тъй че да не вкарвате гробищната пръст в дома си. Желателно е още да стоплите краката си в гореща вода.

Не забравяйте едно – от мъртвите не трябва да се страхувате, а от живите. Никой не е в положение да ви попречи да посетите гробището, в случай че имате потребност да го извършите. Вслушайте се във вътрешния си глас и му позволете той да ви направлява!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде е и как изглежда майстор Караджов, след като напусна Бригада Нов дом – блазе му!
Next: Стана ясно кой ще заеме мястото на патриарх Неофит

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.