Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето в кой филм Брус Уилис е получил травмата, която се оказала фатална за здравето му
  • Новини

Ето в кой филм Брус Уилис е получил травмата, която се оказала фатална за здравето му

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
bbbasruasuraskdas.png

Вестта дойде като гръм от ясно небе – до съвсем скоро 67-годишният актьор снимаше филми, изглеждаше пълен с енергия и печелеше по 2-3 милиона за няколко дни от нискобюджетни екшъни.

Девет месеца по-късно негови близки съобщават, че положението му се влошава и потвърждават, че причината е травма в главата, която екшън звездата е получил през 2003 г., снимайки филма на режисьора Антоан Фукуа “Плачът на слънцето”.

Докато елитният „тюлен” А.

К. Уотърс (Брус Уилис) спасява на снимачната площадка мисионерка в нигерийската джунгла от ужаса на гражданската война, експлозив от специалните ефекти го удря по челото.

Близо 20 г. след инцидента хора от тесния кръг на актьора потвърждават пред германското издание Filmstarts, че травмата е причинила афазията – увреждане на част от мозъка, свързана с говора и езиковите способности. Още преди години Уилис е проявил признаци на болестта, но те са останали незабелязани за широката публика.

Афазията е накърняване на лявото, а при левичари като Уилис – на дясното полукълбо на мозъка, което засяга способността на човека да комуникира. Заболяването пречи на пациента не само да говори, но и да разбира другите. То може да настъпи след инсулт, тумор в мозъка, възпалителни процеси или черепно-мозъчни травми от катастрофа или удар. Според близки на известния екшън герой снарядът, който го е ударил по главата, е поразил способността му свободно да се изразява с думи.

Мозъчните промени се проявили видимо преди 5-6 години

“В началото не бе нещо обезпокояващо. Всички, които го познаваха, знаеха, че нещо не е наред, но не и диагнозата. Виждахме, че познавателните му способности са нарушени, но новината, че се оттегля от киното, ни порази”, казва негов приятел.

 

След премеждието Брус Уилис съди Revolution Studios и директора по специалните ефекти на филма Джоу Панкейк за предизвикване на “изключителна психическа, физическа и емоционална болка”. През 2005 г. делото приключва с извънсъдебно споразумение, но остава тайна компенсиран ли е актьорът.

До днес Джоу Панкейк смята обвиненията за глупост и твърди, че дори съдията взел Уилис на подбив. Той смята афазията от 20-годишна травма за невъзможна. Но авторитетни издания като в. “Ню Йорк таймс” цитират лекари, според които често след травмата минават много години, преди болестта да се прояви.

 

“Пациентите може дълго да не покажат изменения, но след време изреченията им стават все по-къси и се стига до момент, в който им е трудно да се изразяват”, казва пред вестника проф. Шазам Хюсеин, шеф на Цереброваскуларната клиника в Кливланд, Охайо.

Уилис е едно от прочутите лица на Холивуд, снимал е над 100 филма, много от които – легенди. Роден е в бившата Западна Германия, в градчето Идар-Оберщайн. Майка му Марлене е германка, а баща му Дейвид – американски военнослужещ. През 1957 г., когато Брус е на 2 г., семейството се мести в Ню Джърси, САЩ. През 2005 г., когато вече е прославен екшън герой от “Умирай трудно”, “Последният бойскаут”, “Криминале”, “Петият елемент”, “Армагедон”, “Шесто чувство”, и

има ред награди “Еми”, “Златен глобус”, “Златна камера” (но не и “Оскар”),

актьорът става почетен гражданин на родния си Идар-Оберщайн.

Междувременно се жени за звездата Деми Мур, раждат им се 3 дъщери – Румър, Скаут и Талюла. Бракът, продължил от 1987 до 2000 г., завършва с развод, а актьорът признава, че се е провалил като съпруг и баща. За да компенсира това, той поддържа топли отношения с Мур и момичетата. През 2005 г. лично предава булката Деми на новия ѝ съпруг – 15 г. по-младия Аштън Къчър.

A когато през 2009 г. самият той се венчава за 24 г. по-младата манекенка Ема Хеминг, сред гостите са Мур и новият ѝ (днес вече бивш) съпруг. Хеминг ражда на Уилис още 2 момичета – Мейбъл и Евелин, които са вече на 10 и 8 г. И макар бракът да се смята за здрав и щастлив, откакто е болен, екшън героят прекарва все повече време и със старото си семейство. Преди време Деми пусна снимки в инстаграм на весело пижама парти с момичетата и гаджетата им.

Тази Коледа цялото семейство – включително новата съпруга Ема, Мейбъл и Евелин отново се събра на празнична вечеря. Актьорът с кученцето Пилаф в ръце (на малката снимка) изглеждаше свеж и възроден от новината, че най-голямата му дъщеря – 34-годишната Румър, чака бебе и той ще става дядо за първи път. Но близките му не са оптимисти за състоянието на Уилис. И приятелят му Силвестър Сталоун обяви, че Брус минава “през наистина труден период”. “Откакто му сложиха диагнозата, не сме говорили много.

Той не е комуникативен. Това ме убива

Толкова е тъжно!”, сподели екранният Рамбо. Джон Траволта също подкрепи своя „колега със страхотна душа” и му пожела да се оправи.

Но афазията е тежко страдание, което има 4 форми. Най-леката е амнестичната афазия, при която пациентът трудно намира думите при назоваване на предмети. Болните говорят в телеграфен стил, с къси и прости изречения. При афазията на Брока, от която се смята, че страда Брус Уилис, речта е забавена заради търсене на подходящите думи, но околните разбират какво иска да каже болният.

Много по-тежки са формата “Вернике” и глобалната афазия, при които на пациента почти нищо не му се разбира. Но дори и при афазията на Брока за пълно възстановяване едва ли има надежда. Семеен приятел каза в интервю за RadarOnline, че фамилията “се моли за коледно чудо, докато умствените способности на актьора продължават да западат”. И тъжно заключи: “Те знаят, че Брус няма да е около тях завинаги. Искат да се насладят на всеки оставащ им момент заедно”.

Continue Reading

Previous: Ергенът двойник с актьори и футболисти. Турска звезда е пълно копие на Евгени Генчев
Next: Един богат мъж имал четири красиви съпруги. Когато бил на смъртно легло и ги помолил за едно единствено нещо

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.