Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето ги двамата мъже, убили полицай Петър Бъчваров
  • Новини

Ето ги двамата мъже, убили полицай Петър Бъчваров

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
turaosroasorasr.jpeg

Кадър Флагман

Няма информация двамата да са се занимавали с трафик на мигранти

Двамата турски братя, които са задържани за убийството на граничаря Петър Бъчваров, са изпечени крадци, те имат много регистрации за кражби в Турция.

Комшиите до този момент нямат информация двамата да са се занимавали с трафик на мигранти.

Не изпускай тези оферти:

Затова пък досиетата им били пълни с кражби, като братята се изхранвали по този начин, предаде Флагман.

Веднага след ареста те са прехвърлени в съдебната палата на Одрин, където им е взета мярка за задържане и се чака нашите власти да ги поискат за да се образува дело в България.

Е.Е. и М.Е., които бяха арестувани като част от разследването на убийството на българския полицай с пушка, са заловени от жандармерията, казаха пред Lupa.bg турски журналисти. Медията ни получи и уникални снимки след задържането им.

Веднага след като са откарани в Съдебната палата им е направен и медицински преглед.

Български полицай е бил застрелян с пушка предишния ден на граничната линия на село Кючунлю в област Лалапаша, а екипите на Одринската жандармерия са заловили Е.Е. и М.Е., за които се твърди, че са участвали в инцидента, с пушка за кратко време.

Беше направено писмено изявление от губернаторството на Одрин по темата.

В писмено изявление беше отбелязано:

„На 07.11.2022 г., около 21.35 часа, български полицай загуби живота си при отвратителното нападение на граничната линия на село Кючюнлю в област Лалапаша в нашата провинция.

В резултат на щателната и решителна работа, извършена от нашите екипи за командване на жандармерията в провинция Одрин във връзка с въпроса, лицата на име Е.Е. и М.Е., за които беше установено, че са извършили нападението, бяха арестувани с 1 пушка, използвана при инцидента и 23 ловни патрона, принадлежащи на тази пушка, бяха иззети по време на претърсването, извършено върху тях. Изказваме съболезнования на българското полицейско управление и народа на България за този трагичен инцидент“.

Още криминални новини:

Людмил Стайков: Не съм на себе си от направеното от внучката ми

В шок съм, че внучката ми е обвинена в убийството на баба си Виолета. Аз от много години не поддържах връзка нито с нея, нито с баба й. О, боже, още не съм на себе си от случилото се! Какво да ви кажа – то когато се тръгне по този път, нещастие се случва, мъчно ми е.“

Това каза пред „България днес“ големият режисьор акад. Людмил Стайков, чиято внучка Ивет Стайкова бе обвинена в убийството на баба си – актрисата Виолета Донева.

Възрастната жена бе намерена убита в апартамента си в столичния квартал „Изток“ на 22 октомври. Полицията работи по няколко версии, преди да обвини 18-годишната девойка за извършеното престъпление. Ивет Стайкова е единствената дъщеря на сина на Виолета Донева и бившия й мъж – Людмил Стайков. Вследствие опиатите, които е взимало момичето, е развило шизофрения и е било настанявано в психиатрия.

Според непотвърдена информация допреди няколко години девойката е била ученичка в столичното 76-о ОУ „Уилям Сароян“. Тя е била изключена заради много отсъствия и оттогава не е продължавала образованието си.

Ивет Стайкова е зависима от наркотици през последните 4 г., а седмица преди да бъде обвинена за убийството на баба си – актрисата Виолета Донева, е намушкала приятеля си Виктор с нож в гърба. Това стана ясно в Софийския градски съд в понеделник. Арестуваната и окована с пранги на краката Ивет помоли за домашен арест, за да може да учи като частна ученичка, но магистратите решиха да я задържат под стража.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: АСПИРИН и БАКПУЛВЕР в пералнята и пожълтелите пердета отново блестят като нови
Next: Извънредно! Жестока катастрофа с много убити край Варна, страшно е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.