Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го бруталния Тишо, изнасилил малолетна бургазлийка, жена му вкарала жертвата в капана
  • Новини

Ето го бруталния Тишо, изнасилил малолетна бургазлийка, жена му вкарала жертвата в капана

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
tshihisoflagman.jpg

40-годишният Тихомир Мавродиев от Ахтопол е бруталният изнасилвач на малолетна бургазлийка, съобщава Флагман.бг.

Както вече съобщихме, жестокото престъпление е извършено през май 2018 година, но за него стана ясно едва преди дни, след като рецидивистът получи 9-годишна присъда от Районния съд в Бургас. Той е имал и помагачка – млада жена, която удряла жертвата и й запушвала устата, за да не крещи по време на сексуалния акт.

Флагман.бг узна още подробности за престъпното деяние на двамата. Помагачката се казва Зана Петкова. Двамата с Тихомир са били гаджета, а с жертвата – приятелки от социалния дом, в който са израснали. Именно Зана е вкарала малолетната бургазлийка в кошмарния капан.

Във фаталния ден 19-годишната тогава Зана (сега 24) поканила приятелката си на гости в апартамент в блок 3 в бургаския „Изгрев“, собственост на Тихомир, където двамата живеели на семейни начала.

Нищо неподозиращото малолетно момиче приело поканата. Първоначално двете момичета са били сами, не след дълго в жилището се появил и Тихомир, който след себе си заключил вратата.

Тогава поведението на Зана коренно се променило. Изведнъж тя станала много агресивна към приятелката си, запушила й устата, започнала да я налага с шамари и юмруци, а гаджето й опрял пистолет в главата на жертвата, за да млъкне и не се съпротивлява.

След неописуемата жестокост малолетното момиче е успяло да избяга. Действало е изключително адекватно, подавайки сигнал в полицията. В повечето случаи на изнасилване жертвите обикновено от срам не смеят да пуснат жалба срещу нападателите си. Бързата реакция на бургазлийката е помогнала на полицаите още тогава да закопчеят двамата насилници.

Те нахлули в апартамента в блок 3 в „Изгрев“, където са открили Зана, а след кратко търсене са намерили и Тихомир – разглобил дивана и се скрил вътре.

40-годишният мъж е с криминално минало. Той е от Ахтопол, където има наследствен бизнес – семейна къща за гости, в която лятото посрещат туристи. От години обаче живее в Бургас, съобщиха за Флагман.бг негови познати.

Зана получи условно наказание от три години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години, тъй като е с чисто съдебно минало. По информация на Флагман.бг 24-годишната жена скоро е станала майка, което също е смекчаващо вината обстоятелство.

Тихомир и Зана трябва и да заплатят солидарно на пострадалата сумата от 15 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като помагачката ще трябва да добави и допълнителни 2 хиляди лева за противозаконното лишаване на пострадалата от свобода.

Момичето вече е навършило пълнолетие, но не е присъствало на делата, за да не се срещнат очи в очи с бруталните престъпници, преобърнали живота й. Тя е била удовлетворена от 9-годишната присъда на насилника.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички го тъсиха от седмици, откриха най-страшното. Почивай в мир, мило дете. Саша, 4 годинки
Next: Зеленски ликува! Какво става в Киев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.