Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го бруталния Тишо, изнасилил малолетна бургазлийка, жена му вкарала жертвата в капана
  • Новини

Ето го бруталния Тишо, изнасилил малолетна бургазлийка, жена му вкарала жертвата в капана

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
tshihisoflagman.jpg

40-годишният Тихомир Мавродиев от Ахтопол е бруталният изнасилвач на малолетна бургазлийка, съобщава Флагман.бг.

Както вече съобщихме, жестокото престъпление е извършено през май 2018 година, но за него стана ясно едва преди дни, след като рецидивистът получи 9-годишна присъда от Районния съд в Бургас. Той е имал и помагачка – млада жена, която удряла жертвата и й запушвала устата, за да не крещи по време на сексуалния акт.

Флагман.бг узна още подробности за престъпното деяние на двамата. Помагачката се казва Зана Петкова. Двамата с Тихомир са били гаджета, а с жертвата – приятелки от социалния дом, в който са израснали. Именно Зана е вкарала малолетната бургазлийка в кошмарния капан.

Във фаталния ден 19-годишната тогава Зана (сега 24) поканила приятелката си на гости в апартамент в блок 3 в бургаския „Изгрев“, собственост на Тихомир, където двамата живеели на семейни начала.

Нищо неподозиращото малолетно момиче приело поканата. Първоначално двете момичета са били сами, не след дълго в жилището се появил и Тихомир, който след себе си заключил вратата.

Тогава поведението на Зана коренно се променило. Изведнъж тя станала много агресивна към приятелката си, запушила й устата, започнала да я налага с шамари и юмруци, а гаджето й опрял пистолет в главата на жертвата, за да млъкне и не се съпротивлява.

След неописуемата жестокост малолетното момиче е успяло да избяга. Действало е изключително адекватно, подавайки сигнал в полицията. В повечето случаи на изнасилване жертвите обикновено от срам не смеят да пуснат жалба срещу нападателите си. Бързата реакция на бургазлийката е помогнала на полицаите още тогава да закопчеят двамата насилници.

Те нахлули в апартамента в блок 3 в „Изгрев“, където са открили Зана, а след кратко търсене са намерили и Тихомир – разглобил дивана и се скрил вътре.

40-годишният мъж е с криминално минало. Той е от Ахтопол, където има наследствен бизнес – семейна къща за гости, в която лятото посрещат туристи. От години обаче живее в Бургас, съобщиха за Флагман.бг негови познати.

Зана получи условно наказание от три години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години, тъй като е с чисто съдебно минало. По информация на Флагман.бг 24-годишната жена скоро е станала майка, което също е смекчаващо вината обстоятелство.

Тихомир и Зана трябва и да заплатят солидарно на пострадалата сумата от 15 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като помагачката ще трябва да добави и допълнителни 2 хиляди лева за противозаконното лишаване на пострадалата от свобода.

Момичето вече е навършило пълнолетие, но не е присъствало на делата, за да не се срещнат очи в очи с бруталните престъпници, преобърнали живота й. Тя е била удовлетворена от 9-годишната присъда на насилника.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички го тъсиха от седмици, откриха най-страшното. Почивай в мир, мило дете. Саша, 4 годинки
Next: Зеленски ликува! Какво става в Киев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.