Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го българския гражданин, изгорил четирима нашенци в Германия
  • Новини

Ето го българския гражданин, изгорил четирима нашенци в Германия

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
basgasgsakg.png

Bild разпространи снимка на българския гражданин, арестуван за пожара с четири жертви в Германия.

„Сериозни обвинения срещу този човек. Твърди се, че той е запалил смъртоносния пожар в германския град Аполда миналата неделя, при който четирима души са загубили живота си“, пише сайтът Bild и публикува снимка на нашенеца, заподозрян за палежа.

Българският гражданин беше изправен пред магистрата във вторник следобед. За него е издадена заповед за арест.

Мъж влиза в къщата с туби с бензин в ръце. След опустошителния пожар в Аполда стана известно, че има записи, уличаващи заподозрения. Сега той е в ареста, пише и германското издание Speigel.

Не изпускай тези оферти:

Подробности от разследването станаха известни два дни след тежкия жилищен пожар.

Разследващите бързо тръгват по следите на заподозрян за пожара, след като са прегледани записи от камери за наблюдение в района, казва говорителят на прокуратурата в Ерфурт Ханес Грюнсайзен.

На записите се вижда как мъжът с туби с бензин в ръка влиза в къщата, разкрива Грюнсайзен, цитира Труд.

53-годишен мъж от български произход е загинал при пожара в блока, скачайки през прозореца в опит да се спаси от пламъците. Още трима души са открити мъртви, обезобразени от огъня. Телата им са намерени на тавана на опожарената сграда в неделя вечерта.

Според полицията, разследващите пожара все още не са успели да влязат в руините на голямата жилищна сграда, която се намира точно извън центъра на града, във вторник.

Първите хора, които са загубили домовете си при пожара, са получили нови апартаменти. Според информацията засегнатите първоначално са отседнали при роднини или познати, а някои са приети и в Евангелското читалище. В града е организирано набиране на средства за пострадалите от пожара, отворена е банкова сметка.

Според градската управа в къщата живеели само български граждани, а собственикът на къщата също бил българин. Същото важи и за предполагаемия извършител, пише Spiegel.

Говорителят на пожарната съобщава, че в сградата са живеели 44 души. По време на пожара в нея е имало и петима гости. Имуществените вреди от пожара са оценени на около два милиона евро, съобщават от полицията.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски тираджия подхвърли 10 евро на врачански ченгета, тикнаха го в ареста
Next: Трагедия! Внезапно почина 42г. кандидат-депутат Калоян Казаков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.