Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го и българския град, в който няма глад и безработица и за една година са се случили едва 22 престъпления
  • Новини

Ето го и българския град, в който няма глад и безработица и за една година са се случили едва 22 престъпления

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
bggasrasdasd.jpg

Само 22 престъпления са регистрирани в община Симитли за миналата година, цифрата е повече от любопитна на фона на ескалиращата престъпност в България. От тези 22 престъпления 7 са кражбите от черкви и търговски обекти, станали само за ден.

Те са разкрити, като е установено, че крадците са външни бригади от Дупница и Благоевград.

Има една телефонна измама на 700 лева, която също е разкрита, разкрити са и 80 % от останалите престъпления. Няма тежки престъпления в Симитли, това съобщава кметът Апостол Апостолов, на въпрос на struma.com как си обяснява малкото престъпления на територията, която той управлява.

„Тук се живее спокойно, няма престъпност, защото хората са различни, възпитават децата си от малки, работи се превантивно от страна на полицията и общината. Един от факторите, които водят до липсата на престъпност е, че Симитли е сред малкото общини в страната, където няма безработица, хората ни са трудолюбиви, има достатъчно разкрити работни места, раждат се деца, млади семейства идват да живеят и работят на територията на община“, казва още кметът.

Не изпускай тези оферти:

Оформи се самочувствие у жителите на общината, че работят в община, която непрекъснато се развива и е прекрасно място за живеене. Общината полага сериозни грижи за възпитанието на жителите си в толерантност и взаимно уважение. Няма град в Пиринско, в който всеки празник да се почита като „национален“, хората са задружни, няма етническо напрежение. „Възпитаваме децата си от малки да почитат празниците, църквата, затова и тук амбицията ми като кмет бе наред с всичко останало да изградя във всяко село храм, всяко село да има собствен празник.

Възпитаваме поколението в уважение към традициите и църковните празници, разказва кметът Апостолов, за когото казват, че познава поименно всеки от жителите в града и общината. Апостолов е сред малкото кметове в България, за които изборите не са проблем. Кмет пореден мандат, със заявка да е н

Тук предизборната кампания не е онова стремглаво състезание и битка на политически опоненти, а просто месец, в очакване на датата, на която хората да се изправят пред урните. Затова Апостолов реализира и ударни изборни резултати. „Мисля, че в Симитли е спокойно, защото тук хората са закърмени с вяра в бога, за последните 12 години изградихме множеството параклиси и храмове, над 50 са параклисите и няколко големите храмове.

Симитли се събужда със звън на камбана, това е важно, защото поколения наред се се съхранявали благодарение на вярата, знаете, че на всеки църковен празник във всяко място на общината се правят курбани за здраве и общината помага. Хубаво е да виждаш как жителите на общината са заедно на тези дни, а това също е начин за възпитание, казва още Апостолов. В Симитли миналата година са се родили 130 деца, хората не напускат родното гнездо, броят на младите расте с всеки изминал ден.

„Имаме много амбициозни планове за новата 2018 година, работим по проекти, които ще допринесат за развитието на общината, мечтата ми е тук да бъде истински оазис, далеч от кризата, далеч от безработицата и бедността, място, за което хората да казват с гордост

„Роден съм и живея в Симитли…..“ и съм на път на превърна мечтата си в реалност, защото жителите на общината много ми помагат с обичта си към родното място. Тук има много млади и креативни хора, решени да отгледат и възпитат децата в Симитли, а това ме задължава като кмет да работя за тях и затова те да останат в България. Истински феномен е Симитли.

Градът, в който хората не само оцеляват, а живеят спокойно днес, когато държавата се тресе от проблеми, безработица, протести за хляб и заплати. Град, в който хората оцениха демокрацията като истинска свобода и не я превърнаха в Слободия – хаос, безделие, престъпност, злоба и брутална агресивност“, обяснява кметът. 

Един малък град, който излъчи и депутат, потомствен политик, синът на кмета Апостол Апостолов, Стефан Апостолов. Млад мъж, който направи истинско показно на човещина и грижа, Апостолов е единствения депутат в областта, който дарява заплата си в помощ на семейства с репродуктивни проблеми. И миналата година 9 семейства получиха заявената от депутата подкрепа. И отново се потвърждават думите на кмета: Децата тук се възпитават в уважение към ближния, вяра и доброта, пише в заключение struma.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първото животно, което видите на снимката, ще разкрие същността на вашата личност – 100 % точност
Next: Той купи необитаем остров за 24 000 лева, но вижте какво чудо откри там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.