Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го обвинения Йосиф Ахмед Иззе в убийството на таксиметровия шофьор Христо Райков
  • Новини

Ето го обвинения Йосиф Ахмед Иззе в убийството на таксиметровия шофьор Христо Райков

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
ahmedizidizde.png

Софийският градски съд задържа под стража Йосиф Ахмед Иззе, обвинен за смъртта на таксиметровия шофьор в столицата, който почина при побой след скандал на квартална столична улица в събота.

В последната си дума 23-годишният мъж каза: „Желая да си ида у дома“. Но според съда самото разследване все още е в началото, а съдебно-медицинските експертизи – както на починалия шофьор, така и на обвинения не са готови.

Затова най-правилна е най-тежката мярка за неотклонение.

В съдебната зала двете адвокатки на Йосиф Иззе заявиха, че не са се запознали с делото, но въпреки това съдебният състав чу техните пледоарии.

Не изпускай тези оферти:

Това доказателство разкрива окончателно дали Йосиф е виновен за смъртта на таксиджията Христо СНИМКИ

„Има две версии, които се проверяват. Има една група обективни свидетели, които към този етап намирам, че са обективни, тъй като не са пристрастни към нито една от страните.

Иззети са видеозаписи, от камерите ще се види реално кой първи тръгва“, заяви Илиян Точев – прокурор от СГП.

Таксиметровият шофьор Христо Йорданов е починал не от побой, а от масивен инфаркт на миокарда. Това сочат предварителните заключения от аутопсията, пише „Труд News“.

Днес от Софийска градска прокуратура съобщиха, че очакват резултатите от съдебно-медицинската експертиза, назначена още в деня на инцидента – 8 октомври.

По тялото на шофьора Христо има охлузвания и други повърхностни рани, но никоя от тях не е станала причина за смъртта му.

Рано е да се определи със сигурност точния час, когато е получен инфарктът.

При всички случаи силното вълнение и приливана на адреналин покрай скандала и сбиването са допринесли да се ускори сърдечният проблем на мъжа.

Тепърва след официалното заключение от експертизата от прокуратурата трябва да решат дали да променят обвинението на задържания по случая Йосиф Изза. Към момента е подведен под отговорност за нанасяне на смърт по непредпазливост.

По инициатива на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев идните дни ще се проведе среща с представители на таксиметровия бранш. Поводът е убийството на таксиметров шофьор в София, съобщиха от МТС.

По време на разговорите ще бъдат обсъдени конкретни мерки за подобряване на сигурността и безопасността на таксиметровите водачи.

В срещата ще вземат участие и представители на професионалното ръководство на МВР.

Напрежението след смъртта на шофьор на такси след побой в столицата продължава и днес.

„Всяко чудо е за три дни. Сега почина и това дете. Кой ще му гледа семейството? Няма справедливост в нашата държава“, каза протестираща.

Роми в Лондон се събраха на мирен протест с искане за справедливост за убийството на таксиметровия шофьор, съобщава България Он Ер.

Те призоваха главния прокурор Иван Гешев да вземе случая под внимание и убийците да не излязат от затвора.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банките вдигат рязко таксите! Всяко теглене ще струва по
Next: Свидетел с шокиращ разказ за починалия таксиметров шофьор

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.