Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го обвинения Йосиф Ахмед Иззе в убийството на таксиметровия шофьор Христо Райков
  • Новини

Ето го обвинения Йосиф Ахмед Иззе в убийството на таксиметровия шофьор Христо Райков

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
ahmedizidizde.png

Софийският градски съд задържа под стража Йосиф Ахмед Иззе, обвинен за смъртта на таксиметровия шофьор в столицата, който почина при побой след скандал на квартална столична улица в събота.

В последната си дума 23-годишният мъж каза: „Желая да си ида у дома“. Но според съда самото разследване все още е в началото, а съдебно-медицинските експертизи – както на починалия шофьор, така и на обвинения не са готови.

Затова най-правилна е най-тежката мярка за неотклонение.

В съдебната зала двете адвокатки на Йосиф Иззе заявиха, че не са се запознали с делото, но въпреки това съдебният състав чу техните пледоарии.

Не изпускай тези оферти:

Това доказателство разкрива окончателно дали Йосиф е виновен за смъртта на таксиджията Христо СНИМКИ

„Има две версии, които се проверяват. Има една група обективни свидетели, които към този етап намирам, че са обективни, тъй като не са пристрастни към нито една от страните.

Иззети са видеозаписи, от камерите ще се види реално кой първи тръгва“, заяви Илиян Точев – прокурор от СГП.

Таксиметровият шофьор Христо Йорданов е починал не от побой, а от масивен инфаркт на миокарда. Това сочат предварителните заключения от аутопсията, пише „Труд News“.

Днес от Софийска градска прокуратура съобщиха, че очакват резултатите от съдебно-медицинската експертиза, назначена още в деня на инцидента – 8 октомври.

По тялото на шофьора Христо има охлузвания и други повърхностни рани, но никоя от тях не е станала причина за смъртта му.

Рано е да се определи със сигурност точния час, когато е получен инфарктът.

При всички случаи силното вълнение и приливана на адреналин покрай скандала и сбиването са допринесли да се ускори сърдечният проблем на мъжа.

Тепърва след официалното заключение от експертизата от прокуратурата трябва да решат дали да променят обвинението на задържания по случая Йосиф Изза. Към момента е подведен под отговорност за нанасяне на смърт по непредпазливост.

По инициатива на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев идните дни ще се проведе среща с представители на таксиметровия бранш. Поводът е убийството на таксиметров шофьор в София, съобщиха от МТС.

По време на разговорите ще бъдат обсъдени конкретни мерки за подобряване на сигурността и безопасността на таксиметровите водачи.

В срещата ще вземат участие и представители на професионалното ръководство на МВР.

Напрежението след смъртта на шофьор на такси след побой в столицата продължава и днес.

„Всяко чудо е за три дни. Сега почина и това дете. Кой ще му гледа семейството? Няма справедливост в нашата държава“, каза протестираща.

Роми в Лондон се събраха на мирен протест с искане за справедливост за убийството на таксиметровия шофьор, съобщава България Он Ер.

Те призоваха главния прокурор Иван Гешев да вземе случая под внимание и убийците да не излязат от затвора.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банките вдигат рязко таксите! Всяко теглене ще струва по
Next: Свидетел с шокиращ разказ за починалия таксиметров шофьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.