Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го търновския палат на Галена и Галин – 11 спални, басейн с джакузи, 1900 кв.м. площ и спираща дъха гледка
  • Новини

Ето го търновския палат на Галена и Галин – 11 спални, басейн с джакузи, 1900 кв.м. площ и спираща дъха гледка

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
gagagalalainnn.jpg

Отдавна продължава сагата със станалия печално известен имот на Галена и съпруга ѝ – бизнесмена Галин Анастасов. Сега обаче всичко сочи, че историята върви към своя край.

8 години след старта на строителството на най-панорамното място в кв. „Картала“ най-голямата къща в Централна Северна България ще има елзахранване.

Имотът е с умопомрачителната площ от 1900 кв. метра и има 11 спални , както и гледка без аналог. Сградите са глътнали над 3 млн. лв.

„Планираме да заживеем тук от идната пролет, минахме през доста перипетии, докато направим къщата си, но в крайна сметка успяхме.

Не изпускай тези оферти:

Оказа се, че да си направиш подобна къща, не е никак лесно и трябва да преминеш през множество институции, битка с еколози и т.н., но най-накрая правдата възтържествува“, коментира инвеститорът пред borbabg.com.

Казусът с обекта бе един от най-парливите за старата столица през последните години, тъй като природозащитници и инвеститори се бяха хванали гуша за гуша дали може да се прави нещо на поляните на кв. „Картала“, както и сред боровата гора.

След люта битка в съда и строително ембарго заради огромен обществен натиск обаче собствениците на имоти, сред които са и Галин и Галена, вече нямат проблем да завършват проектите си.

От община Велико Търново в момента са задвижили процедура за изграждане на подземно трасе за елмрежа с голям трафопост, от който енергото ще осигури ток на всички в района.

„Бях готов да карам на генератори или на фотоволтаици, но излиза доста скъпо. Заради процедурите и споровете около застрояването нямаше как да имаме ток, но вече няма пречка“, разясни още от обстоятелствата покрай строителството на къщата си бизнесменът.

От регионалната екоинспекция са дали положително становище за това, че подземното елтрасе може да бъде направено и то по никакъв начин не засяга екологични зони или техните обитатели.

До имота на Галин и Галена се стига по черен път от края на квартала в близост до скандално известните 53 дка борови гори, които са заградени.

„Не съм си купил земята след заменка, нито съм извършил сделки с Общината или някоя друга институция, нито съм изсякъл дървета – напротив, по проект имам озеленяване с десетки дървета и ще го изпълня. От целия си имот съм застроил 20 на сто, както е по изискване. Нямам нищо общо с тъмни сделки с Общината, нито съм участвал”, категоричен е Галин Анастасов.

Най-голямата и луксозна къща в региона е разположена зад кокетна ограда от ковано желязо. В близост пък се намира ловното стрелбище, както и ритуалният имот на Бялото братство на Петър Дънов.

Къщата е близо 1900 кв. метра, а останалите 4 дка остават свободни и са засети с дървета и храсти, сочи спецификацията на проектите. Зад нея има стилно барбекю, а отпред е направен басейн с джакузи и зона за деца. Край сградата са направени алеи, а цялото дворно пространство е аранжирано от дизайнери.

„Автор на проекта е арх. Пламен Иванов. Можеше да направя къщата на фирмата си, за да избегна данъците, но я строя като физическо лице. Не мога да си позволя да правя нещо незаконно, тъй като сме достатъчно известни, а тук са вложени много средства, които няма как да рискувам“,казва още бизнесменът.

По документи имотът му не попада в международната екологична мрежа Натура 2000. „Даже и да попада, Натура не означава непременно, че нищо не може да се строи”, обяснява той.

Строежът покрива и изискванията на Общия устройствен план на града, приет след няколкогодишни дебати с решение N 507 от 31.01.2013 г. Покриват се и оценките за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитени зони „Търновски височини“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки ми казва, че това са суеверия и простотии, но откакто го правя парите сами идват при мен
Next: Билкaтa, кoятo цepи гъбички, циcтит и oчни зaбoлявaния c eднo щpaквaнe нa пpъcтитe

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.