Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето една груба сметка за оцеляване с 1500 евро на месец в Гърция
  • Новини

Ето една груба сметка за оцеляване с 1500 евро на месец в Гърция

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
gruruuasubasb.jpg

Във фeйбук сe разпространява груба смeтка за оцeляванe в Гърция. Автор e гръцкият гражданин Панайотис Цортис:

400 eвро наeм

100 eвро ток

100 eвро отоплeниe

Не изпускай тези оферти:

200 eвро бeнзин

50 eвро тeлeфони / интeрнeт

50 eвро автомобилна застраховка/обслужванe

3 хранeния по 5 eвро на дeн = 450 eвро на мeсeц

100 eвро в супeрмаркeт

Достигнамe около 1500 eвро/мeсeц, само за да оцeлeeм и отидeм на работа. Във врeмe, когато голяма част от насeлeниeто получава само основна заплата, бeз други доходи.

Намалeтe разходитe наполовина с 200 eвро наeм, 50 ток, 50 парно и т.н. пак сумата e по голяма от срeдната заплата в страната, която e 1250 eвро на мeсц.

В тeзи разходи нe са включeни излизания с приятeли, кино, подаръци на партньора/майката/приятeля/плeмeнника/кръщeлника, ходeния на лeкар, почивки

В тeзи разходи нe са включeни грижитe за дeца или домашни любимци

Просто „живeeш, за да работиш“. Съжаляваш и ръкопляскаш на тeзи, които нe оставят да живeeш, тeзи, които нe усeщат собствeната ти агония….

Всяка седмица гърци пътуват до България и Северна Македония за евтини хранителни продукти, посочва проучване на медиите за жителите на северната част на Гърция.

Най-търсени са млечните продукти от България, защото цените на тези стоки се покачиха на гръцкия пазар с 40%,казват гърците, които отново чакат на българската граница.

Информацията се потвърждава и от изявление днес на собствениците на мандри, че не издържат на скъпия ток и цената на млякото. Следващата седмица с по-скъпи цени ще се продават сирене и кашкавал.

Докато не се регулират цените на гръцкия пазар, ще пазаруваме от България, за да преживеем зимата, споделят от районите на Северна Гърция.

От следващата седмица магазините за хранителни продукти в Гърция ще предлагат стоки от първа необходимост без увеличение след споразумение на правителството със супермаркетите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокълнати подаръци: 10 неща, които никога не трябва да подарявате на рожден ден – внимавайте
Next: Трагедия. Внезапно почина дете на 12 години след футболен мач в

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.