Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!
  • Новини

Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dfsglsdfglkdfmgkmdhkmdfh.png

В днешно време е напълно обичайно да се топлите или разхлаждате на климатик. Почти всяко едно офис помещение е климатизирано и дори много хора слагат климатик и в дома си. Колкото и да са удобни обаче климатиците крият и своите рискове за здравето. В следващите редове именно за тях ще поговорим.

Дехидратация

Нивата ѝ се покачват в помещенията, които са климатизирани. Обикновено това се случва, когато влажността в помещението намалява, тоест не сме достатъчно хидратирани. Това се случва, когато температурата е твърде ниска – усещаме повече хлад и понижено желание да пием вода или друга напитка. Въпреки това е добре да приемате достатъчно течности и да не се поддавате на това усещане.

Летаргия

Въпреки, че климатикът ни охлажда и топли, той може да бъде причина за нашата липса на енергия. Изследванията показват, че хората с климатизирани стаи се оплакват повече от вялост. С други думи, климатичната инсталация може да бъде причина за липсата ви на енергия или ленивост.

Ако усетите такива признаци, изключете климатика или се разходете за кратко извън офиса. Можете и да си вземете освежаваща напитка. Най-добрата е водата, така че не се ограничавайте от нея.

Суха и дразнеща кожа

Неразположението да имате суха кожа, която да ви дразни, може да идва и от климатика. Това се получава особено лятно време, когато от студено излизате на топло и обратното. В резултата на това кожата става суха и сърбяща. Можете да използвате различни мазила и кремове, но това от своя страна само ще намали симптомите. Най-добре е да се опитате да работите без климатик или да го замените с вентилатор.

За да избегнете тези на разположения е добре да почиствате редовно климатиците и когато не се налага да не ги използвате. Също така, проветрявайте поне 2 пъти на ден, за да освежавате въздуха. Не забравяйте да пиете и често вода или други напитки в летните месеци, за да не сте дехидратирани и по този начин да увеличите негативното влияние на смяната на температурите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България въвежда стандартното зарядно устройство
Next: Πoдĸpeпeтe ĸмeтa, ĸoйтo нe ĸpaдe! Bижтe ĸaĸвo Eвpoпeйcĸo ceлo нaпpaви

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.