Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо птиците могат да кацат на жици с високо напрежение, без да им се случва нищо
  • Новини

Ето защо птиците могат да кацат на жици с високо напрежение, без да им се случва нищо

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
asdvdsfvbfdsbgfnhgnhg.png

Може би всяко дете от ранна възраст се учи на правилата за работа с електричество, защото е наистина опасно. И освен всичко друго, отново ни учат да не се доближаваме дори до стълбове с жици за високо напрежение. И още по-странно е да се наблюдава как птиците могат да седят на същите тези жици с часове без никаква вреда за себе си.

Всъщност няма чудо или, както често се шегуват, птиците нямат специални подложки на краката си.
Простата физика им помага да се предпазят от мощен електрически заряд.

Достатъчно е да се обърнете към училищната програма: при преместване на електричество от една точка в друга е необходимо да се наблюдава потенциалната разлика. Така напрежението се движи от висок към нисък потенциал.

И тук ключът към безопасността се крие в самото разстояние между точките на електрическата верига: от една подстанция до друга, напрежението на високоволтова линия се увеличава до милиони волта. Но между две точки, които са в относителна близост една до друга, потенциалът на електричеството едва ли ще се различава.

Всъщност този условен лайфхак се използва от птици, които, когато седят на жицата, поемат върху себе си само минималния потенциал, който се образува между краката им.
Разбира се, част от тока все още минава през него, но не вреди на птицата.

Има обаче изключения от тази тенденция, които също се обясняват от физиката: например, ако една птица влезе в контакт с точки с много различни потенциали, това може да я убие: например големи птици при кацане върху опора на електропровод могат да докоснат съседен проводник с крилото им.

Резултатът е потенциална разлика и токовият удар в този случай ще бъде наистина силен.

При такива условия човек, разбира се, ще има много по-малко късмет, защото тези, които влизат в контакт с проводници с високо напрежение, ако те например се счупят и паднат на земята, получават огромни токови удари. И всичко това, защото разликата в потенциалите се създава от различни части на тялото – например, ако докоснете жица с единия крак и стоите на земята с другия, или докоснете жицата с една ръка и се хванете за опора с другия.

Ето защо е толкова опасна професията на електротехника, който трябва да носи специални предпазни средства и да спазва стриктни мерки за безопасност, за да не създаде заплаха за собствения си живот. Когато работят по електропроводи, те или използват подемна кошница, или дори се спускат във въздуха от хеликоптер – това помага да се изолират от земята. И преди директен контакт с жива линия, електротехникът трябва да изравни потенциала си с проводника и да избягва контакт с опора или земя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът на киното потъна в скръб, отиде си прочута актриса
Next: Съобщиха годините на пенсиониране от 2023 година за мъжете и жените

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.