Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо птиците могат да кацат на жици с високо напрежение, без да им се случва нищо
  • Новини

Ето защо птиците могат да кацат на жици с високо напрежение, без да им се случва нищо

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
asdvdsfvbfdsbgfnhgnhg.png

Може би всяко дете от ранна възраст се учи на правилата за работа с електричество, защото е наистина опасно. И освен всичко друго, отново ни учат да не се доближаваме дори до стълбове с жици за високо напрежение. И още по-странно е да се наблюдава как птиците могат да седят на същите тези жици с часове без никаква вреда за себе си.

Всъщност няма чудо или, както често се шегуват, птиците нямат специални подложки на краката си.
Простата физика им помага да се предпазят от мощен електрически заряд.

Достатъчно е да се обърнете към училищната програма: при преместване на електричество от една точка в друга е необходимо да се наблюдава потенциалната разлика. Така напрежението се движи от висок към нисък потенциал.

И тук ключът към безопасността се крие в самото разстояние между точките на електрическата верига: от една подстанция до друга, напрежението на високоволтова линия се увеличава до милиони волта. Но между две точки, които са в относителна близост една до друга, потенциалът на електричеството едва ли ще се различава.

Всъщност този условен лайфхак се използва от птици, които, когато седят на жицата, поемат върху себе си само минималния потенциал, който се образува между краката им.
Разбира се, част от тока все още минава през него, но не вреди на птицата.

Има обаче изключения от тази тенденция, които също се обясняват от физиката: например, ако една птица влезе в контакт с точки с много различни потенциали, това може да я убие: например големи птици при кацане върху опора на електропровод могат да докоснат съседен проводник с крилото им.

Резултатът е потенциална разлика и токовият удар в този случай ще бъде наистина силен.

При такива условия човек, разбира се, ще има много по-малко късмет, защото тези, които влизат в контакт с проводници с високо напрежение, ако те например се счупят и паднат на земята, получават огромни токови удари. И всичко това, защото разликата в потенциалите се създава от различни части на тялото – например, ако докоснете жица с единия крак и стоите на земята с другия, или докоснете жицата с една ръка и се хванете за опора с другия.

Ето защо е толкова опасна професията на електротехника, който трябва да носи специални предпазни средства и да спазва стриктни мерки за безопасност, за да не създаде заплаха за собствения си живот. Когато работят по електропроводи, те или използват подемна кошница, или дори се спускат във въздуха от хеликоптер – това помага да се изолират от земята. И преди директен контакт с жива линия, електротехникът трябва да изравни потенциала си с проводника и да избягва контакт с опора или земя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът на киното потъна в скръб, отиде си прочута актриса
Next: Съобщиха годините на пенсиониране от 2023 година за мъжете и жените

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.