Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква история се крие зад култовата фраза Във Враца гарга не каца
  • Новини

Ето каква история се крие зад култовата фраза Във Враца гарга не каца

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sfdlgdsfhdkfhkfghgfhgf.png

Това е изразът, с който всички българи свързват град Враца. Но каква е причината за него.

Дълги години не се знаеше, но преди няколко години тази история вече доби публичност. Научете каква е причината “във Враца гарга не каца”, пише poznanieto.bg.

Каква е историята на шеговития израз

Тя започва през далечната 1926 година. Тогава министърът на гората и лова Иван Багрянов започва цяла кампания за унищожаването на вредните птици, които нанасят на посевите, както и на дребния полезен дивеч като фазани и яребици. Това е окомплектована и чисто законодателно със съответната наредба. Определя се, че популацията на гаргите трябвало да достигне до нивата на другите “културни страни”.

Тази кампания е подета и от тогавашните медии. Те разпространяват рецепти как се приготвят гарги и колко вкусно и полезно е тяхното месо. По принцип се приема, че основната работа по отстрелването на тези птици трябва да се свърши от ловните дружинки. Въпреки това, в Закона за подобряване на земеделското произвоство е посочена глоба на всяко лице, което не отчете своята норма от гарги.

В наредбата към закона е посочено, че “всеки член от семейство от мъжки пол на възраст от 12 до 45 години да предаде в съответната община по два чифта крака или 10 яйца” от гарванови птици – свраки, чавки, гарги, или други хищни пернати.”

Враца взема връх в републиканското първенство по лов на гарги
Не се знае доколко е успешна тази кампания на министерството. Но през 1935 година местните ловци от Враца с гордост заявяват, че те са първенци в тази кампания след като са предали повече от 4000 чифта крака и яйца от гарги. Гордостта на врачаните се обръща срещу тях и в един от най-големите национални вестници “Утро” е публикувана саркастична статия по този повод.

Вестник Утро се шегува с врачани

В тази статия от 1935 година се посочва, че най-голямото геройство на врачани е да приемат, че “във Враца гарга не каца”. Изданието допълва, че вече гаргите не искали да кацат във Връца, защото усещали силната конкуренция от местните жители. По този начин този израз добива силна популярност в българското общество и се налага като реплика, която се свърза с града. Въпреки това, врачани не остават назад и се го връщат на тези подигравки.

Как врачаните отвръщат на удара

Врачаните отвръщат на удара, като наричат тези своеобразни защитници на гаргите “гарголюбители”. В местата врачанска преса е публикувана илюстрация, на коята е показан паметник на тези птици. Надписът гласи, че е създаден от “гарголюбиви граждани, които издигат “Паметник на незнайната гарга” в Градската градина в столицата”. По този начин врачани въобще не остават назад от тези защитници на гаргите и им отвръщат също много саркастично.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подробности за ужаса с д-р Мирослав Ненков: Въргалял се безпомощно по земята, а после…
Next: Ако вашият ангел иска да ви предупреди, той ви изпраща 1 от тези 5 сигнала

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.