Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия
  • Новини

Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
nashastwqrqwr.png

Преди повече от две десетилетия нашенецът отишъл да си търси късмета в Германия. 57-годишният Иван Никифоров е роден в Елена и като всеки жител на възрожденското градче, носи в себе си духа на балканджия бунтар.

Не можел да се примири с ниското заплащане, неуважението към работниците и кризата у нас и решил да стегне куфара за Германия. И тъй като бил с професионално образование за електротехник, чрез Агенцията по заетостта кандидатствал за работа по специалността си в страната с най-добра икономика в Европа.

„Заминах в Германия с ясната цел да бъде електротехник, но когато пристигнах, ми заявиха, че нямам необходимата квалификация. Насочиха ме към друга професия. Така не след дълго започнах работа в завода за производство на автомобилите „Ауди“ в Инголщат“, разказа Иван. Той се трудел на поточна линия, където слагал скобите за закрепване на купетата. Работното му време било 6 часа с 2 паузи по 15 минути.

Законодателството в Германия не позволява повече от 20 години труд първа категория и затова, когато Иван достигнал края на този период, се пенсионирал. Сега 57-годишният мъж получава 2800 евро на месец от немската държава и казва, че ако може да върне времето назад, отново би заминал за Германия и би се захванал с този тежък труд.

Нашенецът се гордее, че е успял да възпита сам дъщеря си, след като през 1991 година съпругата му починала. На неговите плещи паднала цялата родителска отговорност, но той се справил перфектно и днес момичето е четвърта година старши специализант по коремна хирургия в Германия.

Когато се уверил, че тя е напълно самостоятелна и може да се справи с всичко, Иван решава да се върне в родната страна и да се погрижи за възрастните си майка й баща. Прави ремонт на семейната къща и подобрения на имота, които да им осигурят комфорт.

„Родителите ми са пенсионери, единият взима 270 лв., а другия – 208 лв. Имат нужда от помощ, защото са на 78 и на 74 години“, споделя той. Не крие, че без неговата немска пенсия трудно биха се справили, и бързо прави сравнение с живота в Германия.

„Хранителните продукти тук са много скъпи. За сравнение – килограм пилешки бутчета там струват 2 евро, а в България – 5 лв. Качеството на храната също е различно. Безспорно има двоен стандарт“, категоричен е еленчанинът.

Това обаче, което му прави най-неприятно впечатление, е замърсяването. „Много е грозно, когато видя млади хора да изхвърлят боклуци по улицата. За съжаление, това е ежедневие. Всеки бърза, всеки е забол глава в телефона си, никой не поздравява“, допълва Иван.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имаше проблеми с канализацията: Трупът бил в шахта на фризьорски салон
Next: 9 хиляди лева заплата дават в български град на границата. Търсят хора

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.