Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква рокля избра Линда Петкова, за разходка из София, без охрана
  • Новини

Ето каква рокля избра Линда Петкова, за разходка из София, без охрана

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
loidnaorakrlq.jpg

Без охрана се движи из София Линда Петкова, видяха бдителните папараци на „България Днес“.

Премиершата явно не се страхува от нищо, въпреки че мъжът й Кирил Петков си навлече омразата на мнозина, включително и на Русия, с последните си действия.

Като истинска домакиня Линда взе от химическо чистене ризите на съпруга си и сама ги занесе вкъщи в компанията на средната си дъщеря Ема.

За излизането си красивата топсладкарка бе избрала черна дантела в комбинация с летни чехли, а вече 15-годишната й наследница бе в розов потник и пола с динен десен.

Майка и дъщеря се движеха без охрана и необезпокоявани от никого.

 

 

Във видимо добро настроение, двете с усмивка хвърлиха око на минипалачинките и сладоледа на витрината до входа на кооперацията им, но не се изкушиха да влязат вътре. Дъщерята Ема от доста време не се храни с „фаст фууд“ храни, тъй като има диабет и яде основно ястията на майка си. Само преди ден младата девойка отпразнува своя 15-и рожден ден с огромни надуваеми цифри 1 и 5, безглутенова торта и скромно тържество, стана ясно от публикации в нета на близките й.

 

Според майка й Линда Ема и двете й сестри не си „дават много зор“ с чистенето, но с всичко останало се справят перфектно.

„Всички сме шефове вкъщи, ние сме демократично семейство. Но като се замисля, шеф съм по-скоро аз, защото аз съм главният у дома. Движа почти всичко и се опитвам да съм добра навсякъде, нямам помощничка“, каза в единственото си интервю Линда Макензи.

 

Видимо премиершата намира време за всичко, плюс за игра с котката Саманта, която усилва численото предимство на дамите вкъщи. Линда често публикува в инстаграма си снимки на домашната любимка и двете момичета, с които живее, тъй като третото учи в чужбина.

 

Ема е втората дъщеря на премиера, а наскоро стана и главно действащо лице в скандал с ударната охрана на татко си в Американския колеж в столицата. Момиченцето бе част от тържество в учебното заведение по повод мюзикъла „Котки“, където родителите й пристигнаха с лъскава лимузина, а охраната на премиера шашна родители и деца, присъстващи на тържеството. Тийнейджърката Ема обаче няма нищо общо с надутите и разглезени деца на властта и е скромна отличничка. Тя не мечтае за силикон и дори не се гримира, хвалят я приятелките й. „Мама е най-големият ми другар, а татко може да е много непоколебим, когато се наложи“, споделя с близките си Ема Петкова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха ново лечение за рак, което унищожава туморите при неизлечимо болни пациенти
Next: Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.