Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква ще бъде цената на яйцата за Великден
  • Новини

Ето каква ще бъде цената на яйцата за Великден

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
qcisaidsudusdusds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички сме били свидетели на това, как с наближаването на Великден внезапно скача цената на яйцата по магазините. Но на фона на вече съществуващото увеличение всички се питаме – накъде още? „Яйцата по Великден ще струват толкова, колкото и днес.

Няма предпоставка за увеличението им“. Това заяви Ивайло Гълъбов , председател на Съюза на птицевъдите .

Цената на яйцата в България в сред най-ниските в Европейския съюз – около 28 стотинки за яйце. Това са цени от производтел. В Германия цените са с около 50% по-скъпи, в Полша с около 20%. Действително ръстът през последната година е огромен, но той следва ръста на останалите суровини, добави Гълъбов.

По думите му има 10% намалено производство на яйца заради птичи грип. Според него българският дял в производството на яйца е 1.4%.

Потребителското търсене спомага за повишаването на цените. Ние сме участници в свободен пазар, най-големият в целия свят. Изнасяме яйца и това показва, че сме в конкурентна среда. Изнасяме около милион яйца всеки ден за Гърция. Освен това изнасяме и за Швейцария, Италия. напълно е нормално да има внос на яйца, например такива с бели черупки, които стават аткрактивни около Великден, посочи още Ивайло Гълъбов.

Председателят на Съюза на птицевъдите коментира, че има недостиг на яйца в Европа. И даде пример Лондон, където един потребител не може да си купи повече от 10 яйца.

Не се очаква яйцата да поскъпнат около Великден

Сергей Иванов, Асоциация „Активни потребители“, смята, че няма довод за повишаване на цените на яйцата.

По думите му основният проблем е липсата на конкуренцията. Според Иванов намаляването на ДДС на храните няма никакъв ефект.

„Докато стигне до потребителя цената поскъпва и на много места е около 50 ст., а това е единствената цена, която има значение за хората. Тях не ги интересува, че излизат от производителя на 28 ст., когато те го купуват за 50 ст. Енергоносителите се качват, слизат, но цената обикновено не слиза. Аз не виждам толкова поводи за повишаване на цените на европейски нива. Не смятам, че цените се регулират изцяло от пазарните принципи. Ако се регулираха от пазарните принципи, щяха да са по-ниски. Мерките за протекционизъм също са фактор, който вдига цените“, заяви д-р Сергей Иванов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина за пенсионерите – ето с колко ще скочат парите им от 1 юли
Next: Учителите ликуват – вдигат им заплатите с много, и то със задна дата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.