Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какви пари ще взимат пенсионерите след нова година
  • Новини

Ето какви пари ще взимат пенсионерите след нова година

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
sdagksdfkgsdkfhksdfhgf.png

Средната пенсия през 2024 г. ще достигне 883,14 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., който беше одобрен от правителството.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11%, От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07лв.

 

През 2024 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 21,6 млрд. лв. Предвидените разходи са с 2,440 млрд. лв. или с 12,7 % повече спрямо 2023 г. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2024 г. е 24,336 млрд. лв.

От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 лв. на 933 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лв.

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният дневен размер на обезщетението за безработица. Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85,71 лв. на 107,14 лв.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2024 г. ще бъде 780 лв. Запазва се и максималният размер на получаваните пенсии – 3400 лв.

В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) от досегашните 26,5 % на 30% от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

Предлагат се промени, съгласно които първите два работни дни от временната неработоспособност ще бъдат заплащани от осигурителя, а от третия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване. По този начин намаляват разходите за бизнеса, свързани с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Стоянова се завърна в ефир след трагедията и последва голяма драма
Next: Аз съм българка. Българка, която избяга. Една от многото избягали!

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.