Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво значи, ако получите писмо от НОИ за пенсиониране
  • Новини

Ето какво значи, ако получите писмо от НОИ за пенсиониране

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
fjghjghjytytyt.png

Хора получават писма от Националният осигурителен институт, в които ги информират кога навършват пенсионна възраст и какви са условията, при които могат да се пенсионирам по чл. 68, ал.

1 от Кодекса за социално осигуряване.

Какво да направите, ако получите такова писмо?

Идентични писма са изпратени до всички лица, които през 2023 г. навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, уточняват от НОИ. По закон Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за пенсия, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.

Писмата са изготвени по еднотипни образци, поотделно за жени и мъже, които са публикувани в рубрика „Физически лица“/“Пенсии по българското законодателство“/“Допълнителна информация, данни и съобщения“.

Трябва да се подчертае, че получаването на уведомително писмо от НОИ не означава, че сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Писмото ви информира, че през 2023 г. навършвате изискуемата от закона обща пенсионна възраст.

За да придобиете право на пенсия, трябва едновременно да сте изпълнили две условия – да сте навършили съответната възраст и да сте придобили необходимия осигурителен стаж.

Изискуемата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2023 г. е:

навършени 62 години за жените, т.е. родените в периода 01.03.1961 г. – 31.12.1961 г.;
навършени 64 години и 6 месеца за мъжете, т.е. родените в периода 01.08.1958 г. – 30.06.1959 г.

За 2023 г. изискуемият общ осигурителен стаж е, както следва:

за жените – 36 години и 4 месеца;
за мъжете – 39 години и 4 месеца.

istockПенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако срокът е пропуснат – пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. С оглед на това изпратените от НОИ писма имат за цел да стимулират всяко лице своевременно да предприеме действия за набавяне и оформяне на необходимите документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и осигурителен доход.

„За установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход след 31.12.1996 г. могат да се използват и наличните данни в информационната система на НОИ. Предвид това ви препоръчваме предварително да проверите дали данните, подадени за Вас от Вашите осигурители, са пълни и точни. При пропуски и несъответствия е необходимо да се свържете със съответния осигурител и да изискате необходимата корекция. Достъпът до данните в информационната система на НОИ е възможен през сайта на института чрез въвеждане на Персонален идентификационен код (ПИК). Той може да ви бъде издаден във всяко териториално поделение (ТП) на НОИ, ако го заявите лично или чрез упълномощено лице“, посочват от НОИ.[istock]
istockСледва да се има предвид, че длъжностните лица по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ не извършват предварителна преценка относно правото и размера на пенсията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Симитли не спира да се люлее, какво става
Next: Тръгнала с последните си 2 лева да си купи кифла. Вместо хляб, ей така, днес решила да се поглези с кифла

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.