Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво значи, ако получите писмо от НОИ за пенсиониране
  • Новини

Ето какво значи, ако получите писмо от НОИ за пенсиониране

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
fjghjghjytytyt.png

Хора получават писма от Националният осигурителен институт, в които ги информират кога навършват пенсионна възраст и какви са условията, при които могат да се пенсионирам по чл. 68, ал.

1 от Кодекса за социално осигуряване.

Какво да направите, ако получите такова писмо?

Идентични писма са изпратени до всички лица, които през 2023 г. навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, уточняват от НОИ. По закон Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за пенсия, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.

Писмата са изготвени по еднотипни образци, поотделно за жени и мъже, които са публикувани в рубрика „Физически лица“/“Пенсии по българското законодателство“/“Допълнителна информация, данни и съобщения“.

Трябва да се подчертае, че получаването на уведомително писмо от НОИ не означава, че сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Писмото ви информира, че през 2023 г. навършвате изискуемата от закона обща пенсионна възраст.

За да придобиете право на пенсия, трябва едновременно да сте изпълнили две условия – да сте навършили съответната възраст и да сте придобили необходимия осигурителен стаж.

Изискуемата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2023 г. е:

навършени 62 години за жените, т.е. родените в периода 01.03.1961 г. – 31.12.1961 г.;
навършени 64 години и 6 месеца за мъжете, т.е. родените в периода 01.08.1958 г. – 30.06.1959 г.

За 2023 г. изискуемият общ осигурителен стаж е, както следва:

за жените – 36 години и 4 месеца;
за мъжете – 39 години и 4 месеца.

istockПенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако срокът е пропуснат – пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. С оглед на това изпратените от НОИ писма имат за цел да стимулират всяко лице своевременно да предприеме действия за набавяне и оформяне на необходимите документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и осигурителен доход.

„За установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход след 31.12.1996 г. могат да се използват и наличните данни в информационната система на НОИ. Предвид това ви препоръчваме предварително да проверите дали данните, подадени за Вас от Вашите осигурители, са пълни и точни. При пропуски и несъответствия е необходимо да се свържете със съответния осигурител и да изискате необходимата корекция. Достъпът до данните в информационната система на НОИ е възможен през сайта на института чрез въвеждане на Персонален идентификационен код (ПИК). Той може да ви бъде издаден във всяко териториално поделение (ТП) на НОИ, ако го заявите лично или чрез упълномощено лице“, посочват от НОИ.[istock]
istockСледва да се има предвид, че длъжностните лица по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ не извършват предварителна преценка относно правото и размера на пенсията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Симитли не спира да се люлее, какво става
Next: Тръгнала с последните си 2 лева да си купи кифла. Вместо хляб, ей така, днес решила да се поглези с кифла

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.