Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво каза фолкпевицата Рени за бебето на Камелия
  • Новини

Ето какво каза фолкпевицата Рени за бебето на Камелия

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
dasnrnasnrnasrnasrs.jpg

Новината навръх Великден, че фолкпевицата Камелия има бебе, разчувства хиляди хора. Сред тях имаше и известни лица, които честитиха благата вест на 52-годишната изпълнителка.

Певицата Камелия стана майка. Новината съобщи самата тя в профилите си в социалните мрежи, където качи снимка с бебето и честити Великден на почитателите си.

„Честит Великден. За нашето семейство е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ. Имаме си БЕБЕ. Благодаря на всеки помогнал за раждането ти, мило наше всичко“, написа популярната певица под снимката.

52-годишната изпълнителка на „Залеза и зората“ не веднъж е споделяла, че заедно с мъжа до нея, Цветин, искат да станат родители.

Двамата са заедно от 25 години, а скоро официално оповестиха, че имат брак, за който повечето й фенове не знаеха.

През годините Камелия е споделяла, че трите й бременности, са завършвали със спонтанни аборти.

„Искам да имам деца и повярвай ми, съм направила всичко възможно да имам деца. Чисто емоционално и хормонално, ако някога опиша през какво съм минала, никой няма да повярва, че мога да изглеждам така и да съм с всичкия си“, разказа певицата в интервю за Мон Дьо по случай 50-годишния й юбилей.

“Загубила си три бременности, надеждите ти рухват, в началото го пожелаваш като нов подарък или нова песен, в последствие осъзнаваш, че това е друг вид преживяване и друг вид готовност на тялото, ума и душата в синхрон да преживеят. В тази ми посока аз направих всичко, и ако наистина трябва в този живот да имам деца, ще имам”, казва Камелия през 2021 г.

Тогава тя разказа, че случилото ѝ се, се преживява трудно, с болка, с обвинения, с озлобление към околните.

„Най-горчивото беше, когато на рождения ми ден трябваше да направя аборт, бях бременна с близнаци. И си казах – за да се случи това нещо или съм готова да го преживея, или това е моят белег, за да мога да продължа напред“, казва Камелия преди две години.

Continue Reading

Previous: Жената, която върви пеш от Ирландия до Божи гроб: Как така не знаех това за Пловдив? За този град всички трябва да говорят
Next: Бебето на Камелия предизвика коментари: Ками знам че част от тази злоба ще ти се мерне пред очите хвърли я в коша

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.