Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво се случва в дом, в който се отглежда алое вера
  • Новини

Ето какво се случва в дом, в който се отглежда алое вера

Иван Димитров Пешев юни 28, 2022
aleovoevoeoroar.png

Поверие за алоето – цери душевни болки и страдания

Обикновеното домашно алое, скромно стоящо на перваза на прозореца, всъщност е необичайно растение. Малко хора са виждали алоето да цъфти. Растението има позитивна енергия, която защитава живущите в къщата от беди, болести, завист и нещастия.

Непретенциозното растение ще ви радва с присъствието си много дълго време. Шега или не, алоето може да живее до 100 или повече години. Такива „столетници“ често се предават от поколение на поколение и се превръщат в своеобразен талисман за семейството.

Алоето е силно позитивно растение. Винаги оказва положителен ефект върху „времето в къщата“ и вътрешното състояние на всеки член на семейството. Именно поради светлата енергия на растението мнозина го отглеждат у дома.

ЗдравеАлоето е символ на изцеление и пречистване. Саксия с алое може да бъде поставена в стаята, където е болният човек. Смята се, че алоето дори може да помогне при продължителна депресия, тъй като светлината и топлината, които съдържа това растение в себе си, се предават на човека и с течение на времето болестта може да отстъпи.

В древни времена, именно цъфтящото алое се е използвало като средство за премахване на силна болка и бързо зарастване на рани. Листата от алое са се изсушавали и едва след това са се използвали като талисман.

Смята се, че ако листата на възрастното алое започнат да изсъхват, а режимът му за напояване и качеството на почвата не са се променили, в къщата или апартамента ще се случи нещо лошо. Докато растението поема част от отрицателната енергия, живущите трябва бързо да открият причината за проблема.

Вяра и любовСимволът на богинята Венера е алоето. Затова се смята, че растението дава красота, свежест и укрепва романтичните отношения между хората. Има дори поредица от действия, които младо момиче трябва да извърши, за да привлече любовта в живота си:

Откъснете 13 листа от силно и многогодишно алое.2. На ум помолете растението за прошка.3. Поставете листата на тъмно и чисто място за 12 дни.4. На 13-я ден вземете листата от алоето и ги изгорете.5. Разпръснете пепелта на прага на любимия човек.

За сватби в някои страни е обичайно да се подарява алое вместо класически букети.

Алое може да се използва като общоукрепващо средство при заболявания на белите дробове, стомашно-чревния тракт, навяхвания и натъртвания и различни кожни заболявания.

Поверие за алоето

У дома алое вера цъфти много рядко. Но, ако растението цъфне, се смята, че къщата има много добра енергия и подходяща аура за пълноценно развитие – семейно благополучие, духовно или кариерно израстване.

Дори мястото, на което поставите саксията с цъфтящото алое, има значение. Източната страна обещава нормализиране на отношенията в семейството, предотвратяване на кавги и конфликти, както и финансова хармония. Ако алоето е от южната страна, скоро ви очакват подобрения в личния живот или появата на нови романтични чувства към правилния човек.

Вижте още: Ползи от жълтъка за правилната работа на щитовидната жлеза

В стаята, в която е саксията с алое дишате по-леко, концентрирате се по-добре и се отпускате по-лесно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кoгaтo ни бoли нeщo caмo тpябвa дa нaтиcнeм тeзи тoчки и щe cпpeм мигнoвeннo бoлкaтa
Next: Руска ракета запали пълен мол с хора

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.