Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ето какво се случва в дом, в който се отглежда алое вера
  • Без категория

Ето какво се случва в дом, в който се отглежда алое вера

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2025
Screenshot_29

Поверие за алоето – цери душевни болки и страдания

Обикновеното домашно алое, скромно стоящо на перваза на прозореца, всъщност е необичайно растение. Малко хора са виждали алоето да цъфти. Растението има позитивна енергия, която защитава живущите в къщата от беди, болести, завист и нещастия.

Непретенциозното растение ще ви радва с присъствието си много дълго време. Шега или не, алоето може да живее до 100 или повече години. Такива „столетници“ често се предават от поколение на поколение и се превръщат в своеобразен талисман за семейството.

Алоето е силно позитивно растение. Винаги оказва положителен ефект върху „времето в къщата“ и вътрешното състояние на всеки член на семейството. Именно поради светлата енергия на растението мнозина го отглеждат у дома.

ЗдравеАлоето е символ на изцеление и пречистване. Саксия с алое може да бъде поставена в стаята, където е болният човек. Смята се, че алоето дори може да помогне при продължителна депресия, тъй като светлината и топлината, които съдържа това растение в себе си, се предават на човека и с течение на времето болестта може да отстъпи.

В древни времена, именно цъфтящото алое се е използвало като средство за премахване на силна болка и бързо зарастване на рани. Листата от алое са се изсушавали и едва след това са се използвали като талисман.

Смята се, че ако листата на възрастното алое започнат да изсъхват, а режимът му за напояване и качеството на почвата не са се променили, в къщата или апартамента ще се случи нещо лошо. Докато растението поема част от отрицателната енергия, живущите трябва бързо да открият причината за проблема.

Вяра и любовСимволът на богинята Венера е алоето. Затова се смята, че растението дава красота, свежест и укрепва романтичните отношения между хората. Има дори поредица от действия, които младо момиче трябва да извърши, за да привлече любовта в живота си:

Откъснете 13 листа от силно и многогодишно алое.2. На ум помолете растението за прошка.3. Поставете листата на тъмно и чисто място за 12 дни.4. На 13-я ден вземете листата от алоето и ги изгорете.5. Разпръснете пепелта на прага на любимия човек.

За сватби в някои страни е обичайно да се подарява алое вместо класически букети.

Алое може да се използва като общоукрепващо средство при заболявания на белите дробове, стомашно-чревния тракт, навяхвания и натъртвания и различни кожни заболявания.

Поверие за алоето

У дома алое вера цъфти много рядко. Но, ако растението цъфне, се смята, че къщата има много добра енергия и подходяща аура за пълноценно развитие – семейно благополучие, духовно или кариерно израстване.

Дори мястото, на което поставите саксията с цъфтящото алое, има значение. Източната страна обещава нормализиране на отношенията в семейството, предотвратяване на кавги и конфликти, както и финансова хармония. Ако алоето е от южната страна, скоро ви очакват подобрения в личния живот или появата на нови романтични чувства към правилния човек.

Вижте още: Ползи от жълтъка за правилната работа на щитовидната жлеза

В стаята, в която е саксията с алое дишате по-леко, концентрирате се по-добре и се отпускате по-лесно.

Continue Reading

Previous: Мъжът на моите мечти напусна съпругата си заради мен, но никога не съм си представяла как всичко това ще се обърне срещу мен.
Next: На 62 години срещнах мъж и бяхме щастливи, докато не подслушах разговора със сестра му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Става страшно: Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Домашна свинска пача в буркан: Рецептата, която спасява вечерята за минути
  • Пътувах си аз във влака от София за Варна.
  • Свекърва ми винаги ме наричаше своя втора дъщеря… Но на рождения си ден се засмя пред всички и каза: „Добре че този път ти не готви. Веднъж вече се озовахме в болница.“ Всички се разсмяха. Тогава съпругът ми изведнъж каза: „Мамо, кажи ѝ истината… или аз ще ѝ я кажа.“
  • Най-уязвимите домакинства, които се отопляват с твърдо гориво и към момента на определяне на правото на помощ са без доходи, ще получат еднократно пълния размер на целевата подкрепа за отопление
  • Пътна полиция стартира масови проверки за разсеяно шофиране и неизползване на обезопасителни средства в населените места из цяла България. Засиленият контрол е част от международната кампания на ROADPOL „Фокус върху пътя“ и ще продължи през цялата седмица.
  • Нов циклон връхлита България с дъждове и застудяване
  • За неизвестните около убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов разговаряхме в предаването „Денят ON AIR“ с бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
  • Тъжна вест разтърси рок музикалната сцена. Почина Ицо Петрофф, един от емблематичните музиканти и изпълнители, оставили своята следа в българския рок, видя Lupa.bg. Той издъхна на 74-годишна възраст.
  • Ивет Горанова потъна в скръб: Светъл път, Тренер

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.