Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво се случва със Сашко от Перник почти 1 година след като изчезна и обедини България
  • Новини

Ето какво се случва със Сашко от Перник почти 1 година след като изчезна и обедини България

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
dfshfgdhfghfghfg.png

Сашко от Перник расте и вече е ученик в шести клас. Баща му Александър-старши сподели, че момчето вече възмъжава и го настига по ръст.

Бащата се радва, че кошмарът отмина и за Сашко вече предстоят само хубави неща.

Това, над което работят най-фокусирано е образованието

Сашко започнал 6-и клас с огромно желание. Направили са си хубава лятна почивка, през която за презаредили батериите и сега момчето рисува и учи без умора.

Радва се искрено на общуването с учителите и другите деца, което му е липсвало. Обича да чете и да решава задачите си.

Предстои втората самостоятелна изложба на Сашко, която започва на 27 септември в Минната дирекция в Перник

Общо взето Сашко рисува постоянно и има много нови картини.

Увлечен е от абстрактното изкуство и експресионизма. В картините му могат да се видят хора, гори, духове, всякакви животни.

На 20 септември миналата година беше първата изложба на момчета, малко под 2 месеца преди да изживеят най-големия им ужас – изчезването на Сашко.

Бащата сподели и как върви прогреса с терапията със стволови клетки

Той е много обнадежден от това, което вижда.

Сашко се чувства много добре след процедурите в Нови Сад и подобрението у него продължава с всеки изминал ден. Александър Цветнов казва, че се старае да осигури най-доброто за Сашко.

Момчето се занимава и с плуване, по два пъти в седмицата – с индивидуален треньор. Вече може да плува много добре и няма никаква нужда от помощни средства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Специалните пукани чушлета на Катето Евро – хем лютички, хем сладко-киселки, пръстите да си оближеш
Next: Поклон: Стоичков потъна в скръб преди идването на Карл Люис в България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.