Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво се случва със страховитата къща на ужасите в Мусачево
  • Новини

Ето какво се случва със страховитата къща на ужасите в Мусачево

Иван Димитров Пешев юни 28, 2023
aslakskasihaisksss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Страховитата къща на ужасите в елинпелинското село Мусачево, за която от години се говори, че е прокълната, вече е продадена. Нови собственици се заканват да я стегнат и да я обитават, пише „Зодиак“ на Труд.

Митичната постройка отдавна се руши и никой не искаше да я купи заради легендите, че е прокълната и в нея блуждаят неспокойни духове.

През 2013 г. сградата дори беше пусната за продажба на символичната цена от един лев, но заради бедите, които застигаха предишните й собственици, мераклии да я купят така и не се намериха. Местните години наред говореха със страх за призрачната къща, която се намира на метри от гробището, а районът около нея пустееше.

Сега обаче нещастията, които подред сполитали бившите й обитатели, изглеждат забравени. Новите собственици дори броили няколко хиляди лева, за да се сдобият с нея, разказа кметът на селото Милиян Илиев. „Доколкото знам от малък, името „къщата на духовете“ идва оттам, че никой не е живял в нея. Винаги е била пуста и празна. В района имаше само растителност и дървета. Някои казват, че имало някаква лоша енергия, но аз лично не вярвам“, обясни кметът.

Той дори добави, че точно до прокълнатата къща се строят нови сгради от хора, които идват от София.

„Това място е като магнит, запомнящ отрицателните случки. С течение на времето хората, които живеят там, започват да се карат и да се избиват, това започва да увеличава цялото негативно поле и действително е възможно да има неспокойни души, т.нар. призраци или духове. Тези неща съществуват“, обясни маг Ивайло.

Посветеният в тайните на злите сили добави, че материалът под къщата е основен фактор за натрупването на толкова много прокоби.

„Рудите от рода на урановите реагират на земното и космическото излъчване и се образува магнит за отрицателните енергийни полета. Чисто и просто самата земя не е била добра и затова на всеки, който е живял там, са се случвали лоши неща. Това реагира и върху неспокойствието на душите, които търсят някакво възмездие. След това живите, които ходят там, започват да усещат тази жажда за мъст и оттам се получават бедите“, каза още магът.

Построена преди около 40 години, зловещата къща така и не се превръща в постоянен дом. Говори се, че злата прокоба пратила в гроба всичките й 12 обитатели скоро след заселването в нея. „В село няма и един човек, който да е съгласен да преспи в нея дори само за една нощ“, разказваха местните преди време. Дворът е обрасъл с буйна растителност и всички прозорци и врати са изпочупени. Местните обаче смятат, че къщата се разрушава заради върлуващите в нея демони.

Според някои от местните хора под къщата лежи огромно турско гробище. Други са убедени, че на зловещото място е имало скрито имане, което отприщило всички злини, които сполитат обитателите й. Те връхлитали една след друга, защото живите не уважили паметта на покойниците и започнали да градят върху костите им. Душите не понесли гаврата и започнали да отмъщават, разказват хора от селото. Трети вярват, че злите сили в „къщата на ужасите“ били отключени от грамаден камък, върху който години наред една от стопанките й е правила курбан. Нейната смърт повлякла към отвъдното и всички, които имали неблагоразумието да живеят в ужасяващия имот.

Легендите в селото гласят, че преди години двама майстори били наети да ремонтират страховитата къща и да я направят отново годна за живеене. Останали да нощуват в нея и на двамата им се присънили едни и същи кошмари две нощи подред. Когато споделили и разбрали, че и двамата са ги сънували, се уплашили и изоставили работата. Оттогава нови ремонти не са подемани.

Други разказват, че преди години на един селския събор пристигнал като гост германец. Той бил авантюрист и веднага щом разбрал, че в Мусачево има къща, за която се говори, че е прокълната, решил да влезе в нея и да пренощува вътре. На сутринта бил излязъл блед и треперещ. За една нощ косата му побеляла. Когато го попитали защо не е излязъл по-рано, отговорил, че не е могъл. Без да дава повече обяснения, си тръгнал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Готвят значителни промени в осигурителния стаж за пенсия на голяма група хора
Next: Страховито египетско проклятие тегне над Странджа планина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.