Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво трябва да сложите на прозореца си, за да привлечете късмет и да бъде всичко наред
  • Новини

Ето какво трябва да сложите на прозореца си, за да привлечете късмет и да бъде всичко наред

Иван Димитров Пешев май 17, 2023
proorozoriaskraosri.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Прозорците  притежават способността да привличат късмет , да пропъждат злите сили  и да носят хармония на обитателите на дома . Но техните необикновени свойства трябва да бъдат задействани от нас самите.

Ето как става това:

– за да има късмет в къщата, прозорците трябва да имат бели завеси.

Именно те ще ни пазят от зли сили, магии, неприятели. Ако по някаква причина не искате пердетата ви да са бели, то поне изберете такива във възможно по-светъл цвят. Счита се, че черното, както и останалите тъмни багри, по-скоро биха привлекли отрицателна енергия;

– стар ритуал гласи, че можете да изградите своеобразна невидима преграда, която да защитава семейството ви, ако поставите на прозореца фигурка на костенурка или прасенце. Те ще пазят близките ви и ще привличат пари и успехи в живота на неговите членове. Благоденствие в дома биха привлекли още морски камъчета, мидички и рапанчета, отново поставени на прозореца;

– ако смятате, че напоследък в живота ви има несполуки, можете да си послужите с един стар ритуал, който е много лесен за изпълнение. Достатъчно е просто да поръсите малко сол на перваза;

– стъклата на прозорците трябва да се мият редовно и не само за да се поддържа чистота, но и защото така се обновява енергията в дома.

Препоръчително е също така поне веднъж на няколко месеца прозорците да се почистват съссода бикарбонат и лимонов сок  – смес, за която се твърди, че отстранява негативната енергия;

– ако имате възможност, и разбира се, ако това е по вкуса ви, сдобийте се с витражи. Смята се, че прозорците с такива красиви рисунки плашат злите призраци и също не позволяват в дома да навлезе негативна енергия;

– казват, че сградите, в които има поне едно кръгло прозорче, са закриляни от добри сили. Хората, които ги обитават, ще ги очакват много щастливи мигове;

– ако искате да се сдобиете с пари, изчакайте следващото пълнолуние. Когато видите луната през прозореца си, оставете празния си портфейл на перваза и го оставете там до следващата сутрин. Изпълнете ритуала още веднъж, когато вече се наблюдава новолуние, но този път сложете пари в портмонето;

– минути преди настъпването на Нова година непременно отворете прозорците в дома си. Така ще позволите на старата енергия да си отиде и ще дадете знак на Вселената, че сте готови да посрещнете нови събития в живота си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За едно лято ги подхранвам така 3 пъти: Доматите се превиват от плод чак до октомври
Next: Алуминиевото фолио e удивително: Mожете да го използвате при болки върху тялото си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.