Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво трябва да спазвате на Черешова задушница, която е скоро
  • Новини

Ето какво трябва да спазвате на Черешова задушница, която е скоро

Иван Димитров Пешев юни 10, 2022
grobisihtezadushnica.jpeg

Черешова задушница през 2022 година се пада в съботата преди Петдесетница, един
от големите ни храмови празници и тази година
това е 11 юни.

Тя се различава от останалите задушници с това, че на нея се раздават първите
за сезона череши.

За тази задушница се знае поверието, че тогава се прибират душите на починалите, които са останали свободни след Велики четвъртък.

На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в
памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора,
които вече не са сред нас.

Какво се прави на Черешова задушница

На Черешова задушница, както на всяка друга задушница, близките на починалите
ходят на гробищата, за да почетат паметта им.

Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди задушницата, след
което и в самата събота рано сутринта.

Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино – символ
на Христовата кръв.

Задължително е преливането да се направи под формата на кръст. На някои места
в страната освен с вино, се прелива и с вода, отново под формата на кръст.

Оставят се свежи цветя и се носи коливо – варено жито, което е приготвено от
предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, който символизира
тялото Христово. От хляба и житото се раздават подавки за „Бог да прости“, като
към тях са прибавени и първите за сезона пресни череши, откъдето всъщност тази
задушница е получила името си.

В днешни дни много хора добавят към подавките и дребни сладки. Освен на гробищата,
те се носят и в църквата и се дават дори и на непознати хора за „Бог да прости“.

Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга задушница, се слагат общи
трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“
и „пийнат“ и мъртвите.

 

Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза
се хранят, значи душата на мъртвия си е дошла за кратко на земята, за да навести
близките си.

Затова много хора оставят празен стол на масата, за да има място за починалия.
На много места в България от обредното жито се дава първо на кокошките, за да
не умре друг човек от семейството.

В някои региони на страната на Черешова задушница, също като на Великден, се
боядисват червени яйца. Те се слагат в подавките, които не бива да се оставят
на гробищата, тъй като са предназначени не за мъртвите, а за живите, за да се
молят за опрощение на греховете на починалите си близки.

Важно е да се знае, че на Черешова задушница се ходи на гробищата или рано сутринта,
веднага след изгрева на слънцето, или вечерта, точно преди то да залезе.

Преди да тръгнат от дома си, опечалените близки трябва да оставят прозорците
отворени, за да не останат душите на починалите им близки там.

След като се тръгне за гробищата, не бива никой да продумва и дума, за да не
бъде смущаван покоят на душите на мъртвите.

Освен подавки, свещи и вино, на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови
листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница,
когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.

Неговата символика не е никак случайна и носи дълбок смисъл. От древни времена
се вярва, че орехът е посредник между двата свята – този на живите и този на мъртвите.

Шумата се носи на гробищата от жени, които я разстилат на гробовете на починалите
си близки. Като с тези си действия те правят сянка на мъртвите си близки в отвъдното.

Орехова шума се разстила и на пода на църквата като вярващите коленичат върху
нея и се молят за душите на починалите, задължително със затворени очи.

Мнозина смятат, че това е моментът, в който могат отново да зърнат, макар и за
кратко, любимите си покойници.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първите думи на Путин от доста време насам хвърлиха цял свят в ужас, този път разкри черния си план в прав текст
Next: Тунджай уби 13-годишната Диана за запалка в Стара Загора, наръга я два пъти в сърцето и един път в бъбреците

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.