Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво трябва да спазвате на Черешова задушница, която е скоро
  • Новини

Ето какво трябва да спазвате на Черешова задушница, която е скоро

Иван Димитров Пешев юни 10, 2022
grobisihtezadushnica.jpeg

Черешова задушница през 2022 година се пада в съботата преди Петдесетница, един
от големите ни храмови празници и тази година
това е 11 юни.

Тя се различава от останалите задушници с това, че на нея се раздават първите
за сезона череши.

За тази задушница се знае поверието, че тогава се прибират душите на починалите, които са останали свободни след Велики четвъртък.

На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в
памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора,
които вече не са сред нас.

Какво се прави на Черешова задушница

На Черешова задушница, както на всяка друга задушница, близките на починалите
ходят на гробищата, за да почетат паметта им.

Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди задушницата, след
което и в самата събота рано сутринта.

Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино – символ
на Христовата кръв.

Задължително е преливането да се направи под формата на кръст. На някои места
в страната освен с вино, се прелива и с вода, отново под формата на кръст.

Оставят се свежи цветя и се носи коливо – варено жито, което е приготвено от
предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, който символизира
тялото Христово. От хляба и житото се раздават подавки за „Бог да прости“, като
към тях са прибавени и първите за сезона пресни череши, откъдето всъщност тази
задушница е получила името си.

В днешни дни много хора добавят към подавките и дребни сладки. Освен на гробищата,
те се носят и в църквата и се дават дори и на непознати хора за „Бог да прости“.

Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга задушница, се слагат общи
трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“
и „пийнат“ и мъртвите.

 

Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза
се хранят, значи душата на мъртвия си е дошла за кратко на земята, за да навести
близките си.

Затова много хора оставят празен стол на масата, за да има място за починалия.
На много места в България от обредното жито се дава първо на кокошките, за да
не умре друг човек от семейството.

В някои региони на страната на Черешова задушница, също като на Великден, се
боядисват червени яйца. Те се слагат в подавките, които не бива да се оставят
на гробищата, тъй като са предназначени не за мъртвите, а за живите, за да се
молят за опрощение на греховете на починалите си близки.

Важно е да се знае, че на Черешова задушница се ходи на гробищата или рано сутринта,
веднага след изгрева на слънцето, или вечерта, точно преди то да залезе.

Преди да тръгнат от дома си, опечалените близки трябва да оставят прозорците
отворени, за да не останат душите на починалите им близки там.

След като се тръгне за гробищата, не бива никой да продумва и дума, за да не
бъде смущаван покоят на душите на мъртвите.

Освен подавки, свещи и вино, на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови
листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница,
когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.

Неговата символика не е никак случайна и носи дълбок смисъл. От древни времена
се вярва, че орехът е посредник между двата свята – този на живите и този на мъртвите.

Шумата се носи на гробищата от жени, които я разстилат на гробовете на починалите
си близки. Като с тези си действия те правят сянка на мъртвите си близки в отвъдното.

Орехова шума се разстила и на пода на църквата като вярващите коленичат върху
нея и се молят за душите на починалите, задължително със затворени очи.

Мнозина смятат, че това е моментът, в който могат отново да зърнат, макар и за
кратко, любимите си покойници.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първите думи на Путин от доста време насам хвърлиха цял свят в ужас, този път разкри черния си план в прав текст
Next: Тунджай уби 13-годишната Диана за запалка в Стара Загора, наръга я два пъти в сърцето и един път в бъбреците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.