Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какъв щеше да бъде живота ти ако се беше родил в Северна Корея, а не в България!
  • Новини

Ето какъв щеше да бъде живота ти ако се беше родил в Северна Корея, а не в България!

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
jgkgher.png

Представи си, че се беше родил в Северна Корея. Как си представяш живота там?

Уютен и спокоен или изпълнен във вечен страх? Висше образование и купон!? А дано, ама надали..както се пееше в една песен! Реалността е съвсем друга. Щеше да работиш за 2 долара на месец и още няколко „меко казано“ фрапиращи неща.

Имаше голям шанс да се родиш преждевременно или с дефекти, които са свързани с неправилното и нередовно хранене на майката по време на бременността. Шансът да живееш в семейство, което е под прага на бедност, е 50%. В този случай основната част от менюто ти щеше да се състои от царевица и кимчи (б.р. – корейско ястие от ферментирали зеленчуци, основно зеле).

Имай предвид, че щеше да имаш „строго ограничен достъп до гориво за отопление и готвене“.
Електричество в дома ти щеше да има по няколко часа на ден, ако изобщо има.

Не изпускай тези оферти:

Домашна тоалетна – това е лукс, достъпен само за 50% от населението. Вода щеше да има по 2-3 часа на ден. Част от „обучението“ ти в училище щеше да включва събиране на стомана, мед, олово, както и рециклиране на хартия в промишлени депа и сметища.
На 7 години щеше да станеш пионерче. От тогава щеше да говориш за Ким Чен Ун като за „бащата“.

На 13 години щеше да се присъединиш към Червената Млада гвардия. Там щеше да се занимаваш с военно обучение 300 часа годишно.

На 17 години всички мъже влизат в Корейската народна армия. Условията в армията са тежки: денят започва в 5 сутринта и свършва в 10 вечерта. В армията щеше да прекараш 10 години.

Завръщайки се от армията, щеше да бъдеш насочен към този отрасъл от икономиката, който в момента се нуждае най-силно от работна ръка. Повечето работници получават по 2-3$ на месец, а някои дори не получават заплата.

Висше образование щеше да вземеш единствено, ако си от елитарното семейство на някой високопоставен военен или политик. Животът на елита включва телефони, козметика, кафе, месо, нови дрехи: всичко, което е недостъпно за болшинството хора.

Източник: webmiastoto.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща
Next: Ето как се правят най-уникалните пилешки хапки – хрупкави отвън и сочни отвътре! Не пропускайте – много е лесно!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.