Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да запазим баницата бухнала – нашите баби знаят този трик
  • Новини

Ето как да запазим баницата бухнала – нашите баби знаят този трик

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
asdvsdfbfbdfbghnhg.png

Определено всяка баницата е доста по-вкусна, както и с много по-приятна текстура, ако е бухнала и пухкава – а не втвърдена и сякаш минала под преса. Ето някои похвати, помагащи баницата, която приготвяме, да е впечатляващо бухнала.

Задължителен елемент от нашата бухнала (или „бухната“) баница е газираната вода, която респективно може да бъда заменена с разтвор на сода бикарбонат. Може да се използва още лимонада или всякаква газирана безалкохолна напитка, но все пак трябва да внимавате за вкусовите нюанси, които ще се получат като краен резултат. Все пак, за запазване на оригиналния вкус, така или иначе, е най-добре да ползвате стандартната газирана вода.

Обикновено в такъв случай вечерта подредените една върху друга кори, наръсени и посипани с масло и сирене, се слагат в хладилника. Сутринта разбивате яйца с газирана вода, заливате корите с тях, поставяте ги в тепсия и я слагате във фурната. Тук има една тънкост: обливането на корите с яйцата и газираната вода трябва да се извърши за всяка кора „индивидуално“, поотделно. Не бива да се допуска „отбиване на номера“, като за по-бързо се залее баницата наведнъж и само отгоре – така ще остане залята с плънката само горната кора, а вътрешните биха си останали почти сухи.

Друг подход за получаване именно на „бухнала“ баница е намачкването на корите. След като поръсите всяка кора със сирене, я намачквате ветрилообразно (на „хармоника“ или „акордеон“). Така корите остават разделени една от друга, просто е невъзможно да се слепнат и ефектът на „бухване“ се получава от само себе си поради оставения въздух в пространството между тях.

Единственото, което трябва внимателно да се следи, е сиренето да не се събира в средата – за целта нагъването започва от краищата на кората и е добре да върви равномерно. После намачканите кори, събрани в намаслена тава, се заливат със смес от кисело мляко, сода бикарбонат, яйца и разтопено краве масло. Поради присъствието на содата тук няма нужда от газирана вода. Бухнала (бухната) баница Съставки: брашно – 40 г, готови кори за баница – 500 г, прясно мляко – 200 мл, кисело мляко – 1 коф., сирене (за предпочитане твърдо и сухо) – 250 г, олио – 1 с. л., краве масло – 150 г, сода бикарб. – 1 ч. л., яйца 5 бр.

Как се приготвя? Смесвате двата вида мляко, разбивате яйцата и ги добавяте към тях. Прибавяте брашното и содата, разбърквате всичко до получаване на еднородна смес. Натрошавате сиренето, разтопявате кравето масло и заедно с олиото ги добавяте към яйчено-млечната смес – така оформяте необходимата ви плънка. Намаслявате тепсия с олио, слагате кора за баница, върху нея равномерно разпределяте плънка, отгоре нова кора, нова плънка и така до края на корите и на пълнежа.

Баницата печете на фурна с температура 170 градуса до получаване на кафеникаво-златист загар. След като я извадите, я нарязвате на 8 парчета (както обикновено режат пиците) и сервирате с кисело мляко и сладкарска или заквасена сметана на вкус. Приятен апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До пенсионерите: НОИ пусна данни, важни за изчисляването на пенсиите
Next: България потъна в траур: Почина Негово Светейшество патриарх Неофит

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.