Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да извлечем злато от старите ни телефони, телевизори и компютри
  • Новини

Ето как да извлечем злато от старите ни телефони, телевизори и компютри

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
zlastttoasirasoraks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Факт е, че много малко хора знаят, че за направата на електронните „джаджи“ се използват различни ценни метали, в това число и злато.

В лаптопите, телефоните, фотоапаратите, телевизорите и други устройства има от този благороден метал, който свързва отделни компоненти.

Най-хубавото от цялото нещо е, че след като телефона или телевизора старият и спрем да ги употребява, ние можем по един сравнително лесен начин да извлечем златото от тях.

За отстраняването му не се изисква почти никакви усилия, но е важно да имате поне някакви основни познания по химия и да се наясно с опасностите при работа с химикали. Очилата, ръкавиците и гащеризон са почти задължителни, ако ще извличате златото от вашите стари компоненти.

В телефоните например, най-голямо количество злато има в SIM картите, дънните плати и от гърба на LCD екрана.

Ето какво точно трябва да нарпавите, за да извлечете златото от компонентите:

Вземе магнит, за да отделите всички позлатени метални части.

 

Поставете платките в стъклен съд.

 

Вземете друг съд и смесете две части сола киселина и една част слаб водороден пероксид (концентрацията 3%). Изсипете приготвената преди това смес върху платките, така че да са напълно покрити.

 

Изчакайте една седмица, като всеки ден разбърквате със стъклена или пластмасова пръчка.

 

Изсипете сместа през филтър за кафе в друг съд. Люспите злато ще се отделят. Останалите парчета може отново да ги потопите за една седмица.

 

Излейте водата през филтъра и съберете златният прах и изплакнете с вода. Измийте златните люспи с метанол, а след това отново с вода. Вземете една паничка и я нагрейте с горелка. Прибавете малко боракс и като започне да омеква, добавете златните люспи. Нагрявайте докато златото се разтопи и оформи мънисто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тaзи рецепта пoдлуди вcички в Амepикa: Мъжeтe се пpибиpaт и пъpвo питaт зa нeгo, a дeцaтa плaчaт дoкaтo не се направи
Next: Тази хижа изглежда впечатляващо, но гаранция, че дори и на шега няма да искате да сте там

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.