Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да прекадите къщата с тамян, за да ви потръгне в живота и за здравето на домочадието
  • Новини

Ето как да прекадите къщата с тамян, за да ви потръгне в живота и за здравето на домочадието

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
tqwgsdnsdnsdn.png

Ако често се чувствате слаби, апатични, уморени и постоянно в лошо настроение, значи е време да изгоните негативната енергия от себе си и да заживеете по-добре и по-красиво, още от днес!

Прочетете тези прости инструкции на Ко4 и започнете да живеете по-весело и доволно днес – и вие, и вашето семейство.

Славяните са имали изпитан метод, който е изпробван и прилаган успешно и до днес. Нашите предци са забелязали, че когато се кади тамян, той има лечебен ефект върху целия дом и хората, които живеят в него.

Тамянът има много приятна и релаксираща миризма, когато е запален и димът отива към тавана – той символизира и представлява нашите молитви към Бог. Всичко, от което се нуждаем, за да изгоним негативната енергия от дома и да върнем светлината, са: тамян, восъчна свещ и вяра в Бог.

ЕТО КАК ДА ПРЕКАДИТЕ КЪЩАТА:

Ако напоследък сте в лошо настроение, усещате негативна енергия в дома си и лоша атмосфера с болести и кавги, време е да приложите този малък лесен ритуал. Вземете тамян и го запалете да гори, след това обиколете къщата и около къщата, ако имате двор.

Тамянът се използва и в ароматерапията, защото приятната му миризма помага на хора със заболявания като: астма, бронхит, респираторни проблеми, алергии и настинки. В ароматерапията се използва и за лечение на истерия, напрежение и променливо настроение.

Когато преминете през цялата къща с горящ тамян, по този начин извършвате енергийно прочистване и по този начин гоните негативната енергия.

Много е важно, когато изпълнявате този ритуал, къщата да е чиста и подредена, а вие да сте изкъпани, тоест чисти, за да може негативността да бъде напълно елиминирана. По този начин се извършва пълно почистване.

Трябва да повтаряте почистването на отрицателна енергия всеки месец и по този начин да го предпазите от всички видове отрицателна енергия.

ВОСЪЧНА СВЕЩ

Когато кадите къщата с тамян, трябва да запалите восъчна свещ. Пламъкът на свещта ще ви помогне да се свържете с Бог и ще събуди вашата вътрешна енергия и мъдрост.

Можете да приложите това навсякъде, незабавно…

Ако сте тъжни и в лошо настроение, или ако имате съмнения или съжаления, запалете свещ и нейният пламък ще разсее лошите мисли. Пламъкът на свещта ще ви освободи от стреса и част от проблемите, които ви притискат.

Хората в древен Египет са вярвали, че гледането в пламъка на свещ им помага да се свържат с Бога.

Свещите имат много релаксиращ и успокояващ ефект, така че освен за религиозни молитви, те се използват и за медитация, спа центрове за релаксация или за романтика.

ПРЕКРЪСТЕТЕ СЕ

Изследванията на руските учени почти шокираха обществеността. А именно, те открили, че микробите изчезват веднага след извършване на ритуала. Забелязано е, че водата променя структурата си, т.е. става по-чиста, ако първо се прекръсти и й се прочете молитва.

Въпросното изследване е проведено в института в Москва, където учените забелязват, че когато човек се прекръсти, той се чувства много по-спокоен и изпитва душевен мир. Това изследване е проведено от известни руски учени върху извадка от няколко хиляди души.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи СНИМКИ на насилника от Видин и красивата му жертва Славка
Next: Ето къде в България дават стартова заплата 5000 лв плюс бонуси за постижения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.