Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да си върнем парите от данъци, ако сме работили в чужбина
  • Новини

Ето как да си върнем парите от данъци, ако сме работили в чужбина

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
dannucsaisdkaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Германия и Холандия новата данъчна година започва на 1 януари, а данъчните декларации се попълват и подават в края на зимата, началото на пролетта. Това значи, че българските граждани, работили в двете държави вече могат да декларират доходите си. Какви е ползата от това?

Поискайте дължимите ви обезщетения, като попълните данъчната си декларация

Около 360 000 българи работят в Германия към момента. И само 60% от тях са се възползвали от напълно законната възможност да получат обезщетения и суми от надвнесени данъци.

Пропускате да вземете пари, за които сте работили! Декларирайте доходите си за годината и си вземете обратно надвнесените суми. Ако сте декларирали доходите си през последните 5 години, имате право и на различни обезщетения, които ще подобрят значително бюджета ви, съветва експертът по възстановяване на данъци Росен Ковачев.

Средната сума, която си връщат българите, работещи в Германия и Холандия е 804 евро. В някои случаи обаче, тя може да стигне до няколко хиляди.

Сега е точният момент да попълните и подадете своята данъчна декларация, за да кандидатствате за различни помощи (детски надбавки например) и връщане на надвнесени данъци.
Всеки, който работи или е работил в Германия или Холандия може да получи пари

Всеки, който работи или е работил в Германия или Холандия и е подал там данъчна декларация, може да кандидатства за помощи и възстановяване на надвнесени данъци.

Получаването на надплатени данъци важи за до 5 години назад.
Защо само 60% от хората си искат парите и къде отиват непотърсените пари

Бъдете спокойни, няма уловка. Възстановяването на данъци е напълно законно и по никакъв начин не ви пречи да получавате други социални придобивки.

Според специалистите, част от работещите в Германия и Холандия българи не знаят за тази възможност.

„Те просто не са достатъчно добре информирани какви са правата им.“- обяснява Росен Ковачев, мениджър на една от най-големите компании за възстановяване на надвнесени данъци в Европа – RT Tax. „Случва се да говорим с българи, които работят от години в чужбина, но не са чували за тази възможност.“ – продължава той.

Ако не си потърсите парите, те остават в съответната държава, в която сте работили. Миналата година не са поискани общо 3,2 милиона евро. Те не са влезли нито в джобовете на хората, работили за тях, нито в бюджета на страната ни.

Предвид световната пандемията, несигурните условия на живот и всички здравни, икономически и социални предизвикателства, да вземете парите, които ви принадлежат по закон е по-важно от всякога.
Как да си поискате парите

„Трябват ви документ за платени данъци и информация за заплатата ви. Ако не пазите фишове и квитанции, просто се свържете с вашия работодател, той ще ви даде необходимата информация.“ – разяснява Росен Ковачев.

Той призовава всички, които работят и плащат данъци в чужбина да кандидатстват и да си получат помощите и надвзетите суми. Първата стъпка – подаването на документите протича гладко и лесно. Ръководителят на RT Tax обаче признава, че доста българи се затрудняват при изпълнението на следващите стъпки. Резултатите са – по-късно възстановяване на данъци, по-малки суми, отказ за изплащане.

Затова Ковачев препоръчва да се консултирате със специалисти по възстановяване на данъци и при кандидатстване за помощи и обезщетения. Това ще ви спести време и може да ви помогне да си възстановите по-голяма сума.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия в небето над България: Мъж се опита да заснеме буря, но улови нещо странно
Next: Ето кои са най-търсените и популярни апартаменти в столицата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.