Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как живее една българска пенсионерка във Великобритания
  • Новини

Ето как живее една българска пенсионерка във Великобритания

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
bggasodoaspooop.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вече 5 години съм с децата и внуците си във Великобритания. Наблюдавам, сравнявам, търся нещо, което да има и в България, но всичко тук е така напреднало, че не успявам! Адаптирането ни отне малко време, след което нещата тръгнаха в едно нормално русло.

 

Първото, което ме впечатли и грабна, бе зеленината и хилядите многогодишни дървета, които правят въздуха изключително чист. По-късно имахме възможност да посетим огромни паркове със стотици дървесни видове от красиви, по-красиви!

След природата се срещнахме със социалните служби, в които цари ред и изключително възпитан и тактичен персонал. Разбрахме, че страната е определила граница за минимални заплати и пенсии и който е под нея, е подпомаган от държавата! Социална политика, която България не ще достигне и след 100 години.

 

Последва и първата среща със здравеопазването, с джипито. На нито една врата не бе изписано „такса 1,2,3 лв.“. Прегледите са безплатни. Безплатни се оказаха и лекарствата ми за кръвно. Най-впечатлена бях, когато се наложи преглед на очите ми заради катаракта (зад гърба си имам изработени над 50 гоблена).

В специализираната клиника минах през 4 кабинета, като в последния се определи датата на операцията на първото око. Внимателно бях попитана кое да е то и дали искам да ме оперира български лекар.

 

Веднага дадох съгласието си зарадвана. Оказа се, че това е д-р Капка Ненова – чудесен специалист, прекрасен човек, със страхотен екип. Признавам, страх от предстоящата интервенция имаше, но той се изпари, когато д-р Ненова хвана ръката ми и не я пусна, докато поставяха упойката.

 

След месец тя оперира и другото ми око. Операцията на очите струваше 4000 паунда. За мен тя бе безплатна! След приключване ме извеждат с количка в залата и ми предлагат кафе, сок, вода, бисквити. Дай Боже, подобно нещо и на България!

В градския и жп транспорт, в музеите, ползвам намаление. Заради Ковида, заради студа, повишаването на цените, без да съм пускала молба и висяла пред гишето на социалната служба, на няколко транша получавах финансова подкрепа.

 

В България с никаквата пенсия кандидатствах за подпомагане, но бях отхвърляна, защото „Живееш с родителите си“. Докато бяха на този свят, аз им бях финансовият, воденичен камък. Доволна съм, благодарна съм на Великобритания, но ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България.

Затова политиците трябва да изтрезнеят и си дадат сметка докъде и до какво водят безчинствата им. Бъдещите управляващи да скъсат веднъж завинаги с фалшивите, предизборни и вечно неизпълнени обещания!

 

Да не забравят, че управленци, които не дават на народа си необходимото, а го грабят и вземат от него всичко, нямат бъдеще! Истината – 14- годишно момче от многодетно семейство намира портфейл с пари и документи и го предава в полицията. Благодарният собственик го води в сладкарница, където момчето за пръв път яде торта – ХХI век в България?! Така е, защото от гнездото на лешояда никога не излита сокол!

Валерия Стефанова, Лондон

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въвеждат големи промени за трудовите книжки, с които всички работници трябва да се запознаят
Next: Мъж от село намери голяма дупка в полето! Това, което имало вътре, изненадало всички

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.