Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как изглеждат днес децата на първата българка, станала майка на 52 години
  • Новини

Ето как изглеждат днес децата на първата българка, станала майка на 52 години

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
akkdaskdalsdoaskdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 16 години са вече близначките Ива и Калина.

Те са дъщери на пенсионираната учителка от Русе Зоя Цветкова, която е първата българка, родила на 52-годишна възраст. „Най-вече играят на игри по телефона, което е много модерно сега.

Гледат и много сериали. На техните години бях много палава, но те не излизат, а като се приберат вкъщи сядат на дивана и хващат телефона.

Учат си уроците, чистят къщата и готвят, помагат в домакинството“, разказа в „Преди обед“ по БиТиВи Зоя, която днес е на 68 години и се старае ученичките да не са лишени от нищо.

От няколко месеца Зоя е пенсионерка. Връщайки лентата назад, тя е благодарна и удовлетворена от изобра да има деца на такава възраст.

„Това е най-добрто, което съм направила в живота си. Дипломи и сертификати не важат. Важи онова, което си създал и ще остане. Най-голямото щастие е да ги гледам и да виждам как растат и стават големи и добри хора“, казва още Зоя.

Жената остава вдовица рано. Губи без време и сина си, който е със сериозно двигателно увреждане.
27 години преподава в училище „Луи Брайл“ на деца с различни увреждания. Голямата й мечта е отново да отгледа дете.

„Нямам братя и сестри, много е трудно да си сам. Така се случи, че нямаше как да имам второ дете. А много мечтаех за още едно отроче“, разкрива Цветкова.

Успява да зачене от донор ин витро.

„Стана от първия път, много лека бременност беше. Просто не усещах, че нося деца“, посочва русенката.
Така преди 16 години посреща дъщерите си Ива и Калина. Като най-тежък период в птглеждаснето им майката определя възрастта между 1,5 и 2 години, когато вече са проходили и трябва постоянно да е нащрек въпреки огроната жажда за сън.

„Имаше епизодични неодобрителни погледи, че съм възрастна майка, но ги отминавах. нямаше смисъл да им обръщам внимание. Продължавах напред. Предимството да си възрастен родител е, че го правиш съзнателно и много по-отговорно. Много по-уравновесен си, а жизненият опит си казва своето“, сподели още 68-годишната пенсионирана учителка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена даде парче пица на бездомен мъж. 2 дни по-късно едва не припадна, като разбра кой е
Next: 1978 г.: Как Илияна Раева не се качи в самолета за Полша и оцеля, а 66 спортисти загинаха

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.