Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как изглеждат днес децата на първата българка, станала майка на 52 години
  • Новини

Ето как изглеждат днес децата на първата българка, станала майка на 52 години

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
akkdaskdalsdoaskdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 16 години са вече близначките Ива и Калина.

Те са дъщери на пенсионираната учителка от Русе Зоя Цветкова, която е първата българка, родила на 52-годишна възраст. „Най-вече играят на игри по телефона, което е много модерно сега.

Гледат и много сериали. На техните години бях много палава, но те не излизат, а като се приберат вкъщи сядат на дивана и хващат телефона.

Учат си уроците, чистят къщата и готвят, помагат в домакинството“, разказа в „Преди обед“ по БиТиВи Зоя, която днес е на 68 години и се старае ученичките да не са лишени от нищо.

От няколко месеца Зоя е пенсионерка. Връщайки лентата назад, тя е благодарна и удовлетворена от изобра да има деца на такава възраст.

„Това е най-добрто, което съм направила в живота си. Дипломи и сертификати не важат. Важи онова, което си създал и ще остане. Най-голямото щастие е да ги гледам и да виждам как растат и стават големи и добри хора“, казва още Зоя.

Жената остава вдовица рано. Губи без време и сина си, който е със сериозно двигателно увреждане.
27 години преподава в училище „Луи Брайл“ на деца с различни увреждания. Голямата й мечта е отново да отгледа дете.

„Нямам братя и сестри, много е трудно да си сам. Така се случи, че нямаше как да имам второ дете. А много мечтаех за още едно отроче“, разкрива Цветкова.

Успява да зачене от донор ин витро.

„Стана от първия път, много лека бременност беше. Просто не усещах, че нося деца“, посочва русенката.
Така преди 16 години посреща дъщерите си Ива и Калина. Като най-тежък период в птглеждаснето им майката определя възрастта между 1,5 и 2 години, когато вече са проходили и трябва постоянно да е нащрек въпреки огроната жажда за сън.

„Имаше епизодични неодобрителни погледи, че съм възрастна майка, но ги отминавах. нямаше смисъл да им обръщам внимание. Продължавах напред. Предимството да си възрастен родител е, че го правиш съзнателно и много по-отговорно. Много по-уравновесен си, а жизненият опит си казва своето“, сподели още 68-годишната пенсионирана учителка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена даде парче пица на бездомен мъж. 2 дни по-късно едва не припадна, като разбра кой е
Next: 1978 г.: Как Илияна Раева не се качи в самолета за Полша и оцеля, а 66 спортисти загинаха

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.