Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как Линда Петкова свали Лена Бориславова от самолета за Рим
  • Новини

Ето как Линда Петкова свали Лена Бориславова от самолета за Рим

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
lenlanlaindada.jpg

22 май – аерогара „София“. Българска делегация, начело с премиера Кирил Петков пристига с кортеж от автомобили на НСО, за да отпътува за Рим, пише filternews.bg.

По традиция наши представители присъстват на отслужването на божествена света литургия в базиликата „Сан Клементе“ в чест на празника на Кирил и Методий.

От години те биват приемани от главата на Римокатолическата църква.

В делегацията тази година са включени 44 човека, а сред тях е дясната ръка на Кирил Петков и говорителка на кабинета Лена Бориславова. Чекират се и се качват в самолета. Полетът обаче се бави, защото на летището все още не се е появил вицепремиерът Асен Василев.

Той идва последен, а по наша информация заедно със съпругата на Петков – канадката Линда Макензи. Дали тя в последния момент решава да придружи съпруга си при пътуването до Рим, не е ясно. Срещата й с Лена Бориславова обаче очевидно не била от най-приятните. Какво се случва на борда, не е ясно.

Изненадващо обаче Бориславова слиза от самолета и бива отписана от системата на пътниците, все едно не е била сред тях. Впоследствие Линда се явява в компанията на Петков и останалите членове на правителството в Рим, а твърде неподходящото й облекло за официално посещение става обект на множество коментари.

Отдавна се говори, че Лена Бориславова е най-близкият човек до премиера, който диктува всичките му решения и е министър-председател в сянка.

Слави Трифонов дори публично я иронизира в пост във Фейсбук, възмутен от коментирате й по всевъзможни теми, включително енергетика. Бориславова придружава премиера на всички важни срещи, а според участници в тях иззема лидерската роля в разговорите. Мнозина дори подозират отношеиня между двамата, които надхвърлят професионалните.

Интересно е също така дали Асен Василев не е на страната на Линда Макензи в този конфликт с дъх на ревност, ако е вярно, че той е пристигнал с нея на аерогарата, очевидно изненадващо за Лена Бориславова.

Политически анализатори коментират, че жените в сянка играят ключова роля в сегашното управление. Твърди се също, че Ралица Стоянова, особено приближена до Стефан Янев, е главният идеолог на новата му формация „Български възход“, която бе официално учредена наскоро.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нечувано мазало! Свалиха Бориславова от самолета за Рим. Ето какво се случи
Next: Папата с две заръки към Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.