Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как моята свекърва се отърва от шип на петата за 10 дни – всяка вечер я мажех с това
  • Новини

Ето как моята свекърва се отърва от шип на петата за 10 дни – всяка вечер я мажех с това

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
tisssusursr.png

„Не толкова отдавна моята свекърва се сблъска с един много често срещан проблем – непоносима болка в петата, или казано по народно – имаше трън в петата или шип в петата .

Свекърва ми често се оплакваше и казваше, че се чувства така, сякаш е стъпила на пирон и с всяка стъпка, сякаш този пирон прониква все по-дълбоко в крака й.“

 

Шип в петата – Calcar calcanei е израстък на костта на петата, обикновено надолу и се счита за реактивна костна формация поради хронично, механично претоварване, която се възпалява с дразнене по време на ходене и след това боли.

Не изпускай тези оферти:

По-често се среща при възрастни хора и хора, които поради професията си стоят дълго време прави. Характеризира се със силна болка в средата на петата, която не позволява да се натовари петата.

Болезнените симптоми се появяват при първите стъпки след ставане от сън или след продължително седене и се появяват в областта на петата или по вътрешната й повърхност.

 

Традиционните методи понякога са много по-ефективни от всеки крем, закупен в аптеката.

„Моята свекърва пробва различни методи и ето какво й помогна най-много:

Няколко пъти през деня тя удря петата си в пода от всички страни, за да увеличи циркулацията и метаболизма на калция и да предотврати отлагането на соли.

 

ЛЕЧЕБНА ТИНКТУРА С АСПИРИН

  • 10 таблети аспирин или от 200 мг
  • 250 мл ракия или 70% медицински спирт

Таблетките се счукват и се смесват с ракия, след което престоява два дни. Всяка вечер тинктурата се разклаща, напоява се парче марля, превръзката се поставя върху петата, увива се с найлоново фолио и върху него чорап и се преспива. На следващия ден се измива и се намазва с мазен крем.

С тази тинктура могат да се лекуват и разширени вени – след намазване болката изчезва веднага. Може да се намажат болезнените места при остеохондроза, където има отлагане на соли.

При силна болка се правят компреси от настърган картоф.

 

Десет дни слагах тази превръзка на свекърва ми:

Смес от мед и сол в съотношение 1:1. Медът и солта се смесват, за да се хомогенизира сместа, след което се натрива обилно петата. Отгоре се поставя парче марля, залепва се лепенка и се увива с найлоново фолио. Обува чорапи и така спи. Слагах тази лапа на моята свекърва всяка вечер в продължение на десет дни. След това болката й изчезна.“

Continue Reading

Previous: Извънредно! ПП избухнаха с нова още по-висока минимална заплата
Next: Майка на 101 години накарала сина си да спре колата, за да се порадва на снега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.