Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече
  • Новини

Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
tegelvlebanko.jpg

Нов удар по джоба ни тихомълком направиха банките у нас – клиентите едва ли са забелязали, но при теглене от банкомат сумите, които им се удържат, вече са по-големи. Засега само една банка въведе удръжка под формата на процент от сумата.

Опитът обаче сочи, че другите играчи бързо правят тарифи „под индиго“.

„Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че считано от еди-кога си обслужващата Ви банка променя Тарифата за лихвите, таксите и комисионите за услуги, предоставяни на физически лица. Настоящото има характер на предварително уведомление в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗПУПС. В случай че не приемате извършваните промени, имате право да се откажете писмено от сключения договор преди датата на влизане в сила на промените, без да дължите обезщетение или неустойка за това. Банката счита, че клиентът е приел промените, ако не я е уведомил за обратното.“

Подобни съобщения, които не вещаят нищо добро за джоба ни, можете да видите на сайтовете на всяка банка. А може и да не ги видите. Според гореспоменатия ЗПУПС (Закон за платежните услуги и платежните системи) банката има два възможни канала да информира клиентите си за промени в таксите, и двата еднакво невидими – чрез страницата си в интернет и със съобщения, поставени на видно място в офисите.

банка ДСК теглене пари

Така повечето от нас се оказват неприятно изненадани от по-солени такси, които съпътстват и най-елементарната банкова услуга.

Какво прави най-често средностатистическият българин? Тегли от банкомат. Вече се е научил, че обикалянето да намери АТМ машина на собствената си банка, си заслужава времето и изтърканите обувки. Разликата в таксата е четири или пет пъти. В Банка ДСК например доскоро плащахме по 30 стотинки за теглене от неин банкомат и по 1.50 лева за теглене от чужд. От края на август обаче финансовата институция промени това и вече оставя за себе си като комисион процент от изтеглената сума. Според новата тарифа – 0.15% от сумата, но минимум 0.30 лева в първия случай, и 0.20% от сумата, но минимум 1.50 лева.

„Посочените промени на практика ще се отразят в таксата при теглене на над 200 лв. от АТМ на Банка ДСК и над 750 лв. от АТМ на други банки в България и чужбина“, уточняват от банката.

Ако изтеглите обаче 400 лева, удръжката ще е двойно повече от досегашната

– 60 ст. вместо 30 стотинки. Ако обаче изтеглите 400 лева от друг банкомат, няма да усетите разликата. Защото процентът от сумата е 80 стотинки, но банката хитро е описала, че таксата е минимум 1.50 лева. Тоест – колкото и преди редакцията на тарифата. Ако обаче лимитът ви за едно теглене е по-голям и дръпнете 1000 лева накуп, то по новите правила ще платите 2 лева.

При другите банки промени все още не са предприети. Практиката обаче сочи, че ако един голям играч на пазара промени тактиката, неминуемо рано или късно го следват и останалите. Така в момента в Пощенска банка собствените й картодържатели ще дължат 0.30 лева, а ако отидат на друг банкомат – 1.30 лева. В УниКредит и ПИБ таксите са съответно 0.30 и 1.50 лева.

Райфайзен банк

„Наказват“ за вноска по кредит на гише

Екатерина има ипотечен кредит, който чинно плаща всеки месец. За щастие, досега без никакви трудности. Всеки ден пътят до службата й минава близо до банковия офис и веднъж месечно тя се отбива на каса, за да вкара вноската. Тя е 420 лева, но дамата плаща всеки път по 422 лева. Двата лева отгоре са „наказателна такса“, че е избрала този начин на погасяване на кредита си – вноска на гише. Това е стандартна такса, която официално фигурира в тарифата на банката.

През август обаче, на падежната дата, Екатерина не успяла да стигне до банковия офис и изпратила своя приятелка да занесе парите. Служителката попитала тя ли е титулярът по заема, поискала личната й карта и в крайна сметка се наложило жената да плати такса от 4.50 лева. Това също е записано в тарифата на банката. Така разходът станал 424.50 лева.

Но това е нелогично и инфантилно, гневи се Екатерина: „Банката, и по-конкретно нейният служител, прави едно и също действие, за да вкара парите по сметката за кредита. Нищо по-различно не се случва, ако ги платя аз или изпратя мой близък да ги даде, размишлява кредитополучателката. Не е ли по-важно, че обслужвам заема си редовно? Тоест, те ме облагат точно за това – че редовно погасявам дълга си“.

От банката потвърдиха, че се прилагат такива такси и те са действащи и заложени в тарифата отдавна. „Нашият клиент има няколко други варианта да плаща вноските по кредита безкасово – с интернет банкиране, с директен дебит и др. Тези алтернативи са или безплатни, или с чувствително по-ниски такси. Банките от години правят всичко възможно да накарат клиентите си да ползват именно такива канали, които не изискват участие на служител. Всичко се случваше бавно и полека, докато не дойде пандемията от COVID-19. Тогава заради ограниченията много хора бързо се приспособиха към дигиталната среда и ударно започнаха да управляват финансите си през компютъра у дома или през мобилния си телефон.

Как всяка банка формира таксите си за граждани и бизнес, е една голяма тайна, коментират наблюдатели на банковия пазар. Без съмнение финансовите институции имат много разходи – от поддръжката на офиси и служители до специални изисквания за охрана и сигурност, включително и IT. Но и не всяка такса има логично обяснение в очите на клиентите.

онлайн банкиране
Финансите ни са в телефона

Банкирайте през телефона, банкирайте през компютъра! Пандемията форсира дигитализацията на финансовите институции. Но ако работещ българин на средна възраст би могъл да клика и да нарежда преводи, то голяма част от възрастните хора не могат. А те бяха принудени да станат клиенти на банките заради това, че пенсиите им се изплащат по банков път. Една от най-ясните тенденции в банковия сектор през последните години е нaмaлявaнето на бpoя нa физическите клoнoвe. Те няма да изчезнат напълно, най-малкото докато не изчезнат пенсионерите от старото поколение и на тяхно място не дойдат българите, които сега са на средна възраст и не се отделят от телефоните си. Банките обаче имат интерес да поддържат по-малко служители, така падат и разходите им за заплати, наеми и безопасност.

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) в Бългapия към началото на 2020 година е имало едва 58 клoнa нa търговски банки на вceки 100 xил. дyши. Въпреки това страната ни все още е лидер сред държавите от ЕС по този показател с близо два пъти и половина пъти повече банки на 100 хил. души от средните нива за Съюза. В съседна Румъния този коефициент е близо 24, а в Гърция – 19.

Що се отнася до абсолютния брой на банковите клонове у нас, само за 10 години имаме спад с цели 40%. През 2010 г. в България има общо 5849 офиса, докато през 2020-а те са паднали до 3536. Това значи, че средно по 231 клона на година са били закривани през последното десетилетие. Банкоматната мрежа също нaмaлявa, мaкap и нe тoлкoвa дpacтичнo – oт 5793 дo 5400 днec.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина второто ми детенце – Таня Боева със страшни разкрития за ада в живота си
Next: Почина бащата на д-р Неделя Щонова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.