Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане
  • Новини

Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
mushkatoaotaot.jpg

Тази идея ми даде сестра ми преди няколко години – и тя като мен е цветарка, но среща трудности със зимуването на мушкатото. Не знам дали идеята е нейна или я е прочела някъде, но важното е, че работи!

Придържам се към този метод на „приспиване на мушкатата“ от почти 5 години и няма по-красиви от моите напролет.

Дори съседите идват да молят за резници, за да си размножат и те.

Най-хубавото на тази техника е, че всичко става без поливане, без кършене на сухи листа и цветове.

Дори не слагате саксиите в мазето или на междуетажната площадка!

Как зимува мушкатото в кутия

Да, правилно сте прочели, всички мушката зимуват в една кутия , без почва, на площ от няколко сантиметра.

Доста е просто, трябват ви само голяма кутия и мушкато.
Как се прави?

Пиша го точно както сестра ми го изпрати преди години и следвам стриктно стъпките.
Процедура:

Преди да приспите мушкатото по този начин, спрете поливането, оставете почвата буквално да изсъхне – не трябва да е мокра.

Внимателно извадете растението от почвата – само леко го разклатете, докато се освободи от нея, БЕЗ да чупите цветове, пъпки или листа !!!

Поставете го в картонена кутия или кашон НАДОЛУ С ГЛАВАТА.

Постепенно поставете там всички растения (плътно) едно до друго или направете втори слой, ако кутията е достатъчно висока.

Покрийте с вестникарска хартия, затворете кутията и я поставете в мазето или на място, където няма да замръзнат.

През пролетта (около края на февруари) ще ги извадите от кутията.

Не трябва да кършите нищо, буквално ги засадете в прясна почва. Полейте ги и им дайте време да се събудят.

Като чудо първите листа започват да се появяват след 2 седмици.

След 4-5 седмици премахнете всичко излишно – сухи листа, цветове и мъртви издънки.

След 8 седмици наторете.

Сега мушкатата само ще растат и ще цъфтят красиво и пищно.

Признавам си, че първият път, когато опитах този метод, се притесних леко от това как изглеждаха мушкатата в началото.

Но мога да ви кажа, че се съвзеха изключително бързо.

Наистина цъфтяха през целия сезон, дори оцеляха на северната страна.

Имах и няколко разсада от магазина, но те не станаха толкова красиви.

Опитайте!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огнен ад в Слънчев бряг! Пътят за Варна е затворен, километрични задръствания
Next: Ето това са първите 15 оплаквания, които задължително трябва да ви закарат при лекаря

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.