Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него
  • Новини

Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvfdbkgfkbgfbkbgf.png

За да работи вашият смартфон оптимално е важно да се грижите за неговата батерия .

Когато зареждате телефона си, се препоръчва да следвате определени принципи.

 

Понякога се препоръчва да изключите смартфона, за да го заредите по-бързо.

Разгледайте препоръките по-долу и можете да удължите живота на телефона си.

Тези съвети ще помогнат на вашия мобилен телефон да работи още по-дълго.

 

 

 

Поради неправилно използване на вашия телефон, той може да започне да се изтощава
по-бързо с времето.

В момента най-често използваните батерии в телефоните са литиево-полимерни и
литиево-йонни батерии.

 

Имат голям капацитет и не са тежки като другите.

Тяхната ефективност зависи от правилната употреба.

Тези няколко грешки могат да унищожат батерията по-бързо.

 

1. Използване на телефона по време на зареждане

 

Много хора използват телефона си, докато се зарежда.

През това време трябва да се уверите, че батерията не прегрява.

Експертите не препоръчват да играете игри или да гледате филми, докато зареждате телефона си.

 

По този начин ще намалите живота на батерията.

Комуникацията в социалните мрежи по време на зареждане няма да навреди много.

 

2. Пазете го от екстремни температури

 

При тях различни процеси в батерията протичат по различен начин.

При ниски температури процесите се забавят, зарядът се разрежда бързо и телефонът
може дори да се изключи.

 

Ако температурата е висока, телефонът може да прегрее и дори да се запали.

Следователно си струва да използвате телефона по-малко при такива температури.

Не е необходимо напълно да разреждате батерията телефона.

 

Тази грешка ще доведе до по-кратки цикли на разреждане и по-кратък живот на батерията.

3. Напълно източване на телефона

 

 

Заредете телефона си, когато зарядът на батерията покаже 30%.

Много по-добре е, отколкото да оставите телефона си да се изтощи напълно до 0.

4. Оригинално зарядно

 

 

Много хора смятат, че телефонът се зарежда само с оригинално зарядно.

Но това не е така, можете лесно да използвате други аксесоари.

Но си струва да се има предвид, че слабият ток ще зарежда телефона по-бавно.

 

А ако е по-силен, контролерът за зареждане може да се счупи и батерията може
да се влоши.

Преди да използвате друго зарядно устройство, уверете се, че отговаря на спецификациите на вашия телефон.

 

5. Зареждане на телефона през нощта

 

 

Когато става въпрос за зареждане през нощта, много хора винаги зареждат телефона си през нощта.

Контролерът, разбира се, ще спре процеса на зареждане, когато достигне 100%.

Но тук си струва да се има предвид, че през нощта телефонът може самостоятелно да изключи или включи някои програми.

 

И по това време телефонът ще бъде разреден и зареден отново.

Моля, имайте предвид, че контролерът за зареждане също може да бъде повреден.

Затова е по-добре да не зареждате телефона си цяла нощ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След снощния епизод на Капките – цяла България си има нов любимец – отвя всяка конкуренция
Next: Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.