Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него
  • Новини

Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
ksacksdkvkdfvkdfv.png

За да работи вашият смартфон оптимално е важно да се грижите за неговата батерия .

Когато зареждате телефона си, се препоръчва да следвате определени принципи.

Понякога се препоръчва да изключите смартфона, за да го заредите по-бързо.

Разгледайте препоръките по-долу и можете да удължите живота на телефона си.

Тези съвети ще помогнат на вашия мобилен телефон да работи още по-дълго.

Най-честите грешки при зареждане на телефона

Поради неправилно използване на вашия телефон, той може да започне да се изтощава по-бързо с времето.

В момента най-често използваните батерии в телефоните са литиево-полимерни и литиево-йонни батерии.

Имат голям капацитет и не са тежки като другите.

Тяхната ефективност зависи от правилната употреба.

Тези няколко грешки могат да унищожат батерията по-бързо.

1. Използване на телефона по време на зареждане

използване телефон зареждане

Много хора използват телефона си, докато се зарежда.

През това време трябва да се уверите, че батерията не прегрява.

Експертите не препоръчват да играете игри или да гледате филми, докато зареждате телефона си.

По този начин ще намалите живота на батерията.

Комуникацията в социалните мрежи по време на зареждане няма да навреди много.

2. Пазете го от екстремни температури

телефон температури

При тях различни процеси в батерията протичат по различен начин.

При ниски температури процесите се забавят, зарядът се разрежда бързо и телефонът може дори да се изключи.

Ако температурата е висока, телефонът може да прегрее и дори да се запали.

Следователно си струва да използвате телефона по-малко при такива температури.

Не е необходимо напълно да разреждате батерията телефона.

Тази грешка ще доведе до по-кратки цикли на разреждане и по-кратък живот на батерията.

3. Напълно източване на телефона

напълно изтощен телефон

Заредете телефона си, когато зарядът на батерията покаже 30%.

Много по-добре е, отколкото да оставите телефона си да се изтощи напълно до 0.

4. Оригинално зарядно

зарядно за телефон

Много хора смятат, че телефонът се зарежда само с оригинално зарядно.

Но това не е така, можете лесно да използвате други аксесоари.

Но си струва да се има предвид, че слабият ток ще зарежда телефона по-бавно.

А ако е по-силен, контролерът за зареждане може да се счупи и батерията може да се влоши.

Преди да използвате друго зарядно устройство, уверете се, че отговаря на спецификациите на вашия телефон.

5. Зареждане на телефона през нощта

зареждане на телефон

Когато става въпрос за зареждане през нощта, много хора винаги зареждат телефона си през нощта.

Контролерът, разбира се, ще спре процеса на зареждане, когато достигне 100%.

Но тук си струва да се има предвид, че през нощта телефонът може самостоятелно да изключи или включи някои програми.

И по това време телефонът ще бъде разреден и зареден отново.

Моля, имайте предвид, че контролерът за зареждане също може да бъде повреден.

Затова е по-добре да не зареждате телефона си цяла нощ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Удря ни магнитна буря до часове: Не се учудвайте, ако имате главоболие
Next: Безплатен обяд за хиляди български пенсионери, пълен списък по професия и адрес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.