Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи
  • Новини

Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
sdfvfdgdffdsgdfg.png

Моделката не искала да кръщава рожбите си на родители, но уважила желанието на мъжа си

„Ще променя имената на децата си! След като родих четири, вече не е необходимо синовете и дъщерите ми да са с двойни имена. Сега всяка моя рожба ще носи едно име на всяка от бабите и дядовците.“ Това заяви пред „България Днес“ моделът Светлана Гущерова.

Светлана е съпруга на бизнесмена Християн Гущеров, с когото са женени от 5 години и вече имат четирима наследници.

Първото им дете е момиче – 4-годишната Анелия-Добромира, второто е момче и е с подобно име на това на кака си – Добромир. И двете деца са кръстени на Гущеров-старши. Третото дете се казва Кристиан Валентин и е кръстено на родителите на Светлана. Името му идва от първата буква на майката на моделката Кунка, а второто име е на баща й Валентин. Най-малкото момиченце на Гущерови се роди на 25 юни тази година и носи името Валентина, на дядо си по майчина линия.

„Децата ми са кръстени на всички баби и дядовци, за да няма сърдити. Това беше желание на съпруга ми Християн. Първоначално бях много много против, защото така детето носи съдбата на човека, на когото е кръстен, разказа пред вестника Гущерова и допълни:

„Когато Анелия се роди, Християн много държеше тя да носи името на майка му. Виждайки искреното му желание да уважи родителите ни, се съгласих. Тогава решихме, че когато имаме други деца, те ще носят имената и на другите ни родители, за да няма сърдити“ – разказва моделката.

Докато младите родители имат само две деца, те ги кръщават с двете имена на майките и бащите си.

„Първородната си рожба именувахме Анелия-Добромира, защото нямахме син и искахме да бъде на майката и бащата на Християн. След това се роди Добромир и вторият ни син Кристиян-Валентин, който носи името на моите родители. След като станахме родители на четири деца, решихме да премахнем вторите им имена, защото няма смисъл, вече всяко дете си носи името на дядото и бабата“, разкри многодетната майка. Така Анелия-Добромира, ще стане само Анелия, а Кристиан Валентин ще бъде просто Кристиан.

Continue Reading

Previous: Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!
Next: Гадателката на Берлускони: Жена ще е премиер на България, войната приключва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.