Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как се проверява с колко ще ви бъде увеличена пенсията от Юли
  • Новини

Ето как се проверява с колко ще ви бъде увеличена пенсията от Юли

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
ascsadcasdvdsfvfghg.png

В зависимост от желанието на пенсионера, връчването може да се извърши и на място в приемната на съответното териториално поделение на НОИ чрез лицензиран пощенски оператор, с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез системата за сигурно електронно връчване на Държавната агенция „Електронно управление“.

Пенсионерите в страната очакват с нетърпение датата 1 юли. Тогава, както е известно ще бъдат увеличени по т. нар. „швейцарско правило“ действителните размери на пенсиите на всички пенсионери с пенсии, отпуснати преди 1 януари 2024 г. Броят на пенсионерите към декември 2023 г. е 2 039 000.

 

„Само незначителна част от тях няма да получат реално увеличение, тъй като действителните размери на пенсиите им са над максималния праг на получаваните пенсии, след промяната остават над този праг и съответно – се приравняват към него“, коментират от НОИ, предаде novini.bg.

 

От осигурителния институт вече информираха, че от 1 юли минималният размер на пенсията при пълен осигурителен стаж се увеличава на 580,57 лв., а размерът на добавката от пенсията на починал съпруг (вдовишка добавка) ще се определя в размер на 30% от размера на пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

 

Изплатените втори пенсии се увеличават, показват данните на Комисията за финансов надзор.

Средният размер на изплатените пожизнени пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Средно осигурените за втора пенсия са натрупали в партидите си по 4939 лева, като мъжете имат по близо 5160 лева, а жените – по 4700 лева. Най-големи са сумите на тези в групата от 50 до 54 години – 6371 лева, а не на тези пред пенсия, където има средно по 5034 лева. В професионалните пенсионни фондове, където задължително се осигуряват работещите първа и втора категория труд, има средно по 4890 лева, като мъжете имат средно по 5070 лева, а жените – 3792 лева, показват данните на КФН.

постъпват парите ни за втора пенсия. Хората, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

 

Активите на частните пенсионните фондове вече са близо 23 милиарда лева, сочат данните на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2023 г. В сравнение с края на предходната година те се увеличават с почти 20%. Това пресмята „Нова телевизия“.

Най-бързо нарастват нетните активи на най-масовите универсални пенсионни фондове, в които задължително се осигуряват за втора пенсия всички родени след 31 декември 1959 г.

Общо осигурените в четирите вида пенсионни фондове към 31 декември 2023 г. са малко над 5 милиона души, като най-голям дял е концентриран в универсалните пенсионни фондове – над 80% от всички хора. Средният размер на натрупаните по индивидуалните им партиди средства е малко под 5000 лева.

 
 

Осигурените в доброволните и професионалните пенсионни фондове са съответно 13% и 6,5%. Най-малко са осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

20 600 души получават плащания от фондовете, от които 2600 са пенсионери, а 18 000 души са с разсрочени плащания. Това са осигурявалите се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почистете канала от мазнини и мръсотия. Запушванията в тръбите вече не са проблем
Next: Баба Марта носи сняг на тези места в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.